Тя се връща назад във времето. Той отива в бъдещето. Срещата им е предопределена.
Аби пристига за първата си година в Уисконсинския университет, в който някога е учила и любимата й баба. Развълнувана, но уверена в решението си да замине далеч от дома, още на първата вечер тя се гмурва в студентския живот.
На следващия ден обаче се събужда в различен свят – 1983 г. А това е само първата спирка от приключението на Аби назад във времето...
Уил е чаровен първокурсник от 1927 г., който пътува в бъдещето. Аби и Уил се срещат през 1961 година и искрите между двамата неизбежно припламват. Но възможна ли е любовта в тази непредсказуема ситуация?
Съдбата преплита пътищата на двамата през годините, докато се опитват да разгадаят мистерията около пътуванията си във времето. Загадките от миналото, които разплитат, ще се окажат по-сложни и объркани, отколкото са очаквали, и ще предопределят бъдещето им.
Попаднах на тази книга съвсем случайно. Обожавам пътешествия във времето, така че нямаше как да не си я купя и да се потопя в историята, написана от една непозната за мен авторка. Няколко дена по-късно заявявам, че Анджи Стантън се е справила чудесно. Останах възхитена от всички неочаквани обрати, които се оказват нишка от действия преплетени във времето.
Всичко започва, когато Аби пристига в Уисконсинския университет, където някога е учила и нейната баба. Първите няколко дни Аби изучава обстановката в университета, опитвайки се да създаде приятелства, но всичко това се променя, когато майка ѝ ѝ праща кутия с шапки на баба ѝ. Вътре Абигейл намира снимки и доста интересно писмо. На следващия ден се намери в 1983 година. А след това попада в 1970 г. и се запознава с професор Смит, който за мен изигра доста важна роля в целия роман. Въпреки че за него това не беше тяхната първа среща, то за Аби беше. Професорът бе внимателен към нея и ѝ обясни всичко, което можеше. Затова тя беше по-подготвена, когато на следващата сутрин се озовава в 1961 г. и там среща Уил, но повече за тяхната среща ще говоря в отделен абзац. Уил и професор Смит се опитаха да ѝ обяснят какво става, но и двамата не знаеха как да спрат пътуването в миналото и бъдещето и затова Абигейл се озовава в 1951 и среща човекът, който толкова много е искала да види. Дори намира начин да спре за момент пътуването във времето, за да бъде с този човек. А часове преди да си тръгне разбира семейната тайна, която може да е в основата на нейното пътуване. Последната ѝ спирка е през 1931 година и там отново среща Уил. Особеното е че в този случай Уил не познава Аби и тя трябва да се бори за любовта му. Но да си призная на мен ми беше по-интересно да проследя приятелството ѝ с Руби - нейната прабаба и Уолтър - прадядо ѝ. И тогава така пазената семейна тайна излиза наяве и Аби разбира каква е била целта ѝ с пътуването назад във времето.
Харесах Абигейл. И Уил. Двамата взаимно се допълваха. Ще запомня тяхната любов, защото е по-различна от тази на останалите хора по света. Съдбата преплете техните пътища и им показа колко е самотно да се луташ сам през всички тези години. Беше доста комично да гледам как се срещат през 1961 година, защото Аби не познаваше този човек, а той знаеше всичко за нейния живот. Но ето я и обратната ситуация през 1936 година, когато Уил е този, който не познава Аби. Истината е, че за мен Аби се влюби в Уил едва през 1936 година, защото тогава имаше повече време да го опознае и да разбере какви са чувствата ѝ към него, защото през 60-те години тя просто изпитваше някакво привличане към Уил. Както казах по-горе професор Смит беше важна личност в цялата история. Несъзнателно Аби го беше подтикнала към работата на живота му. Все пак те двамата и техните пътешествия са били част от живота му, откакто е постъпил в колежа, че дори и малко по-рано.
Влюбих се в книгата най-вече заради родословието. Самата аз бих искала да срещна предците си и да ги видя млади и необуздани. Бих им дала няколко съвета, за да бъдат щастливи. Обичам семейните тайни, а всяко семейство си има някаква тайна. Знам го от личен опит. Така че ако търсите една трогателна история, разказваща за това колко е важно семейството и любовта, то "Утрото идва навреме" е най-подходящото четиво.
0 коментара:
Публикуване на коментар