"Розата и камата" от Рене Ахдие

В земя, изправена пред прага на война, Шахризад е изтръгната от ръцете на любимия си съпруг, халифа на Хорасан. Някога тя мислеше, че Халид е чудовище – безмилостен убиец на всяко момиче, минало под венчило с него, отговорен за море от мъка и разбити сърца. Но когато разкри тайните му една по една, под булото им намери необикновен човек и любов, която не може да отрече. Но ужасно проклятие заплашва да раздели Шази и Халид завинаги. 

Шахризад се връща при семейството си, открили подслон в пустинята. Там смъртоносна сила се заформя срещу Халид – сила, която цели да разруши империята му, командвана от отхвърления претендент за сърцето на Шази – приятелят й от детството, Тарик.

Хваната в капан между хората, които обича, единственото, което Шази може да направи, е да поведе своя собствена борба. Като използва наченките на магия в себе си, тя се отправя сама, за да развали проклятието и да удави огъня на предстоящата война. Ако успее да избяга от враговете си…

Поредната страхотна поредица, на която трябва да кажа сбогом. Както знаете книгите са вдъхновени от "Хиляда е една нощ", но Рене Ахдие влага цялата си душа и превръща историята в шедьовър. Това се отнася и за двете книги. Липсваше ми описанието на авторката, защото не само, че описва по един невероятен начин, но и действието се развива на чуждо за мен място, така че е очаквано да се наслаждавам на всяка една написана дума.

Шахризад си беше същата както от предишната книга. Но нека отбележа, че не го казвам защото е лошо нещо, напротив - страхотно е. Влюбих се в това силно и борбено момиче, затова се радвам, че и във втората книга продължи да е такава. Шази се бореше едновременно за своя любим и семейството си. Но по-голяма промяна имаше Халид. Помните ли онзи халиф на Хорсан - студеният и мрачен владетел? Е той си е останал в предишната книга. Там той бавно започна да допуска Шахризад до себе си и тайните си, но тук е напълно открит към своята съпруга. В няколко сцени ми направи впечатлението дълбоката му любов към нея. В онази сцена със стрелата видях колко много се обичат двамата и как биха жертвали самите себе си, само и само другият да е добре.

По-малката сестра на Шахризад, Ирса беше свежото попълнение в тази книга. Вярно че и в предишната книга имаше няколко странички с нея, но не беше достатъчно, че да я опозная. Още с първите страници разбрах, че Ирса и Шази споделят едно общо нещо - ината. И двете спотайваха истините от страх да не наранят хората, които обичат. Отстояваха своето и се бореха мъжете да ги приемат на сериозно. Рахим беше един от малкото мъже, които вярваха че жените са доста опасни и по-добре да ги имат на своя страна, отколкото да са им врагове. Искрите между него и Ирса бяха очевидни. Съжалявам че нямаха толкова време за своята любов, но смятам, че всичко е с умисъл, защото Ирса стана още по-силно момиче.

Продължението на "Гневът и зората" продължава да удивлява с тайнстеният и магичен свят, който върви ръка за ръка с битките и напрежението през цялото време в книгата. Финалът ще ви остави без думи - едновременно ще плачете, усмихвате и удивлявате.

Ревю на първа книга - тук.