Принцеса Даяна винаги е копнеела да се докаже пред сестрите си – легендарните амазонки. Но когато дългоочакваната възможност се появява, тя изпуска шанса си за величие и нарушава закона на амазонките, рискувайки да бъде пратена в изгнание – и всичко това, само за да спаси смъртен. Момичето, което тя спасява от дълбините на морето, обаче не е обикновено.
Единственото, което Аля Кералис иска, е да се измъкне за малко от зоркия взор на по-големия си брат и да поживее като нормален тийнейджър на летен лагер. Но тя не знае, че я следят хора, които мислят, че самото ѝ съществуване е опасност за света. Когато бомба унищожава круизния ѝ кораб, Аля е спасена от тайнствено момиче с невероятна сила. Ужасната истина излиза наяве – Аля е Вестител на войната, потомък на легендарната Елена от Троя, обречена да носи война, реки от кръв и нещастие на всяка своя стъпка.
Двете момичета застават рамо до рамо срещу армия от врагове – простосмъртни и божествени – решени или да унищожат Вестителя, или да го подчинят за свои цели. Дали ще са готови да направят най-голямата жертва? Защото ако има някаква надежда да спасят света на хората и на боговете, те трябва да се изправят пред унищожителната вълна на войната.
Доста харесах филма с участието на Гал Гадот и очаквах и книгата да ми допадне. Е, не само че ми допадна, но и ме отвя. Нуждаех се точно от такава книга, която да ме извади от читателския ми застой. Щом я започнах през главата ми мина, че образът на Гал ще бъде постоянно в главата ми, но всъщност изобщо не си я представях. За мен Даяна бе просто една амазонка и тя изглеждаше като момичето от корицата.
Започвам с това колко много ми допадна острова, на който живееше Даяна - Темискира. Докато четях негово описание и всички легенди за боговете си представях Древна Гърция. Доста хитро от страна на боговете да създадат остров пълен с жени войни, подготвящи се хиляди години за предстоящи битки. Влюбих се в невидимите коне и всичките състезания, които показваха каква трябва да бъде една истинска амазонка. Вярно че бяха откъснати от света, но се изумих от техните познания във всички области познати на хората.
Даяна ми допадна още от самото начало. Искаше да се докаже не само пред майка си, но и пред останалите амазонки. Според мен нямаше смисъл да се доказва пред никого, защото това че е по-различна от тях не означава, че е по-слаба. Беше възпитана като амазонка и майка ѝ трябваше да се гордее с нея. И все пак се радвам, че Даяна не приемаше титлата си за даденост, а се бореше за нея. Бе готова за приключение, което да я отведе надалеч от дома ѝ и да ѝ даде представа за света, от който майка ѝ идва. Изумих се от нейната сила и издръжливост, как винаги мислеше за резервен план дори, когато не бе нужно и чувството ѝ за дълг спрямо семейството и приятелите си. На доста моменти я беше страх, но не го показа, защото знаеше, че ако ѝ проличи по лицето Аля ще спре да се бори и войната ще дойде. И последно ще се възхитя на готовността ѝ да скочи в океан и да спаси едно непознато момиче и след това да се нагърби със задачата да я отведе до извор, който е накрая на света. Доста малко са хората, които ще го направят, знаейки последиците от действията си.
Аля от друга страна е момиче, което иска просто да отиде на едно усамотено място и да си почива дни наред без брат ѝ постоянно да я следи и да се притеснява за нея. Но всичко пропада, когато корабът, на който пътува, потъва и тя трябва да разчита на едно непознато момиче да я заведе вкъщи. Аля също ме впечатли с храбростта, с която прие истината за себе си и родителите си, цялото приключение до Гърция и действията от последните 50 страници. Харесах и приятелството, което се зароди между нея и Даяна. Някъде в средата на тяхното пътуване Даяна разбра, че е намерила приятелка до живот, както и Аля разбра колко ѝ харесва компанията на Даяна и че се радва да има подобен човек за приятел. Тъй като и аз самата имам брат доста добре разбирах какво и е на Аля. Брат, който те дразни половината от времето, което прекарвате заедно, но пък е винаги готов да те защити и да потегли на едно лудо приключение само и само, за да те спаси.
Ним - най-добрата приятелка на Аля- първоначално не ми допадна, но постепенно започнах да ѝ симпатизирам. За един момент целият ѝ свят се преобърна и тя трябваше да замине за друга страна, да скочи от самолет и да кара кола без ключове. Тео от друга страна харесах на момента. Забавен, постоянно ръсещ глупости, но винаги може да се разчита на него. Той, също като Ним, преживя стрелба, падане от дърво и взривяване на автомобил, но не се отказа и бе до приятелите си във всички техни трудни моменти. Джейсън бе страшен сладур в по-голяма част от книгата. Бе отдаден син, брат и приятел и нито веднъж не го чух да се оплаква от това. Да, извърши няколко грешки и искам да вярвам, че си е взел поука от всичко, което се случи.
Еми... това бе всичко, което имах и исках да кажа относно книгата. Тя е пълна с действия и обрати, които ще ви държат в напрежение през по-голямата част от историята. Ще се сблъскате с богове, жени войни и чудовища, за които не сте си и представяли, че съществуват.
0 коментара:
Публикуване на коментар