"Оникс" от Дженифър Л. Арментраут

Нищо не е такова, каквото изглежда.

Да имаш нещо общо с Деймън Блек е, общо взето, неприятна работа. Да, той е извънземен и да, твърдо е решен да докаже на всички, че между нас няма никаква връзка. Да, ама има. И освен това имаме един много по-голям проблем. Хора от министерството на отбраната са в града. И ако разберат какво може да прави той, с мен е свършено. С него също. И, на всичкото отгоре, в училище има ново момче, което крие нещо. Той знае какво преживях и може да ми помогне. Но за целта, трябва да излъжа Деймън. А не мога.

И, изведнъж, всичко се обърква.

В първата книга от поредицата авторката беше наблегнала повече на информацията, отколкото на действието. И точно заради това "Оникс" е пълна с обрати, които поставят героите на кръстопът.

Кейти постепенно се развиваше в една нова личност. И това ми хареса, защото като читател искам героите да се развиват, а не да бъдат в един застой. На моменти тя ме объркваше с действията си, но постепенно разбрах, че самата тя не е знаела какво да прави. Всъщност точно това не ми допадна. Имаше кой да ѝ помогне, но тя отказа. Реши, че няма нужда да слуша Деймън, затова пък приемаше думите на Блейк за закон. Радвам се, че накрая разбра грешките си, въпреки че вече беше късно. Не отричаше, че вината за онази случка е нейна. Разбираше го с цялото си сърце, но ѝ бе трудно да гледа как Ди се отдалечава от нея. Но затова пък Деймън най-накрая ѝ призна част от чувствата си и ще кажа, че са страхотни като двойка. 

Матю започна да приема Кейти не като заплаха, а като техен приятел. Все пак Кейти постоянно се опитваше да ги предпази. Имаше доста възможности да ги предаде, но знаем, че тя не е такъв човек. Вярвам, че дори и Андрю започна да я приема. Вярно, че ще му е трудно да я възприеме като приятел, но пък Кейти е нещо ново и необичайно и със сигурност ще им бъде от полза. Не знам как ще се развие приятелството на Ди и Кейти в следващата книга, но силно се надявам двете да си простят. Знам, че за Ди ще ѝ бъде доста трудно, но все пак Кити също преживя доста неща и ще ѝ е необходимо това приятелство.

Постепенно Деймън се разкриваше пред очите ми. Още от "Обсидиан" знаех, че крие чувствата си под маска и ги показва, само когато ставаше дума за сестра му Ди. Но ето, че се появява Кейти и започва да му влиза под кожата. Колко пъти спаси Кити? Безброй много. Не се налагаше да го прави, но го правеше. Деймън разбра, че не може да казва на Кейти какво да прави и че самата тя вече не е онова момиче, което бе в първата книга. Но нека го призная - въпреки че Деймън го бе разбрал, не означаваше, че нямаше да спре да я предпазва. И това ми стопли сърцето.

Последните 100 страници бяха уникални. Нямам думи. Толкова много обрати, които ми дойдоха като гръм от ясно небе. И тук ще спомена един СПОЙЛЕР - трябваше да убият Блейк. Той го заслужаваше. Ама наистина го заслужаваше. Деймън трябваше да го направи заради Кейти. Заради Адам. Заради Ди. Заради себе си. Дано мозъкът му продължи да функционира и да не бъде глупак и да напусне Западна Вирджиния веднъж завинаги и да се върне там, от където е изпълзял.

"Оникс" е книга за новите приятелства, които в някои случаи се оказват пагубни. И за болката от загубата на човек. И за любовта, защото тя е винаги там и ни наблюдава.

Ревю на първа книга - тук.