Никак не е приятно да започнеш всичко отначало.
Това определено е чувството, което Кейти изпитва, когато е принудена да изостави живота си във Флорида и да се премести в дълбоката провинция на Западна Вирджиния. И последното, което е очаквала, е да срещне Деймън.
Деймън е по-различен от всяко друго момче, което Кейти е срещала. Той е арогантен, супер дразнещ и, добре де, изключително привлекателен. Въпреки това обаче, Кейти е решена да стои далеч от него. До нощта, в която светът й се преобръща.
Преди около две години попаднах на тази книга и я прочетох. Харесах я, но така и не продължих с поредицата. Миналата седмица седнах на компютъра и отворих папката с книги и се спрях на "Обсидиан". Казах си: "Какво пък толкова" и се зачетох. По време на четенето всички емоции, които изпитвах първият път се върнаха. Имам толкова любими сцени от нея, че се реших най-накрая да продължа с поредицата.
Кейти ме изненада със своята духовна сила. Толкова неща ѝ се случиха, разбра куп тайни и остана с акъла си. Това за мен е герой. Естествено, че я харесах. Първо, защото чете книги, но и защото е мила, сърдечна, не притискаше Ди за нищо, а чакаше самата тя да ѝ каже. Харесах тяхното приятелство. И двете знаеха какво е чувството да изгубиш любим човек, но се бяха научи отново да се радват на живота. Ди беше по-разговорливата от двете, докато Кейти е от затвореният тип момичета, но точно, че са противоположности стават най-добри приятелки. И двете ценяха личното пространство и имаше ли някакъв проблем тичаха една при друга. Кейти имаше много възможности да спре да дружи с Ди, но не го направи. Защо ли? Защото на нея самата ѝ беше приятна компания на сестрата на Деймън и не искаше да я изгуби като приятелка.
Ди е най-слънчевото момиче, което съм срещала досега. Виждах, че иска нормалното да присъства в живота ѝ и приятелството ѝ с Кейти ѝ го осигури. Основно харесах Ди, заради това, че държеше на приятелите си и не ѝ пукаше дали е в опасност или не. На няколко пъти показа хладно държание спрямо Ашли (бивше гадже на Деймън и сестра на нейното гадже), но Аш си го бе заслужила. Лиса и Клариса са другите две приятелки на Кейти, които за нула време се сприятелиха и с Ди. Двете момичета бяха тотално различни, но затова пък ми бе интересно да чета за тях.
Деймън ми напомня на Рисанд. Ама много. Той си бе сложил маската на грубиян и показваше мили чувства единствено към сестра си Ди. И доста време му се чудех. Разбирам, че се страхува за сестра си, рискът на който ще я подложи ако се сприятели с Кейти, тайната им е на път да бъде разкрита, но защо не се опита да опознае Кити? Така щеше от рано да разбере, че тя няма да ги предаде, защото цени Ди като приятелка. Радвам се, че все пак накрая го разбра, но на някои моменти отново започваше да се държи студено спрямо нея. Но нека спра до тук и да си призная, че още от самото начало се влюбих в него. Все пак кой не би харесал един свръх покровителствен брат, който на всичкото и отгоре изглежда по начина, по който изглежда и Деймън. Последното, което ще кажа за него е че тепърва започва да се бори за любовта му и съвместният му живот с Кейти.
"Обсидиан" е пълна с обрати. Тайните дебнат на всяка страница, а приключението на Кейти и Деймън тепърва започва. Паранормалното също върви ръка за ръка с историята, а опасностите вървят по петите на героите.
0 коментара:
Публикуване на коментар