"Мечокът и Славеят" от Катрин Арден

В прегръдките на руската пустош зимата трае цяла вечност, а снежните преспи са по-високи от къщите. Но на Василиса това не ѝ пречи. Тя прекарва вечерите сгушена около топлината на огъня, обградена от обичните си близки, докато слуша приказките на бавачката си. Любимата ѝ приказка е за Мраз – синеокия зимен демон, който се появява в ледените зимни вечери, за да отведе непредпазливите души. Бавачката разказва, че мъдрите хора се боят от него и че почитането на духовете предпазва дома им от зло.

След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.

И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.

Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?

Прочетох книгата през февруари месец и наистина беше доста приятно, тъй като беше студено и аз се намирах в леглото, завита и с чаша кафе на нощното шкафче. Един от любимите ми моменти в книгата беше, когато цялото семейство на Василиса сядаше около огъня и бавачката Дуня започваше да разказва своите приказки. В тези моменти, аз също като Вася, се потапях в вълшебният свят, създаден от думите на възрастната дама и едновременно с това магическата обстановка на Русия ме обгръщаше.

Василиса Петровна си живее най-спокойно в малкото селце скътано в сърцето на Русия - помага в къщната работа, играе си с селските деца и обожава да ходи в гората, за да изживее някакво приключение, което да разнообрази живота ѝ. И въпреки че разговаря с домашните духчета, Вася никога не бе вярвала, че един ден ще срещне магията и че ще трябва да се бори за нея. Харесах я, защото не позволяваше на никой да я изолира от разговорите, които се водеха в нейно присъствие, играеше си както с момичетата, така и с момчетата. С една дума тя искаше да има право на мнение и хората да се вслушват в нея без да се интересуват, че е момиче. Василиса не познаваше истинската си майка, но по-голямата ѝ сестра и Дуня си разделяха поравно това задължение. Но вярвам, че тя най-силно обичаше брат си Саша, който търпеше тя да го следва по петите, да дърпа тетивата на лъка му или пък да вдига меча му. Всички я обичаха и нито един път не прочетох някой да я обвинява, че майка им е умряла заради нея, защото в доста книги е обратното. За съжаление в хората се прокрадваше страхът, който ги караше да вярват, че Вася е вещица. Ето това прави страхът с хората - кара ги да вярват в грешни и нереални неща.

Потопих се в света на "Мечокът и Славеят". Неусетно бях стигнала до последната страница. А магията и опасността ме преследваха на всяка една страница. Влюбих се в гората, която Вася смяташе за свое скривалище. Дърветата в нея бяха изпълнени с дъха на магическото, а зад всяко едно от тях се подаваше по някое чудовище, чакащо Вася да се провали. Но тя не го направи. До нея бе демонът Мраз и той предпочиташе да направи всичко за нея само и само Мечокът да не я хване. А пък митичните същества вървяха ръка за ръка с Вася още от самото ѝ раждане.

"Мечокът и Славеят" ще ви потопи в един напълно нов фентъзи свят, който ще ви поведе на едно невероятно приключение, изпълнено с митични руски създания, а на всяка страница дебне студът, готов да вземе своите жертви.