„Двор от скреж и звездна светлина“ от Сара Дж. Маас

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди пет години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях. Войната с Хиберн приключи, но тепърва трябва да се гради мирът между елфите и човеците и народът на Притиан да се възстанови от войната. Не само физически, но и психически. Затова Сара Дж. Маас отново ни пренася във Веларис в навечерието на зимното слънцестоене.

Чаках с нетърпение отново да срещна Фейра и Рис и тяхната обич един към друг да ме погълне. Любимата ми тяхна сцена е рожденият ден на Фейра. Рисанд толкова много се беше постарал да направи един съвършен празник за нея и успя. Сега чакам рожденият ден на Рис. Беше ми доста интересно да видя как в Двора на Нощта празнуват зимното слънцестоене. Самата Фейра се бори с демоните, останали след края на войната, но не е единствената. Почти всеки жител на Веларис е изгубил свой близък и страда по него. Разбира се, че всеки един Двор преживява по свой собствен начин загубите, но Фейра може да се докосне само от хората в този град. Вярвам, че Тъкачката Аранея ѝ помогна най-много, защото ѝ показа какво може да загуби, ако не се бори за него. Винаги се изумявам от храбростта на Фейра и колко се е променила от „Двор от рози и бодли“.

Никога досега не съм и предполагала какъв товар носи Касиан. Оказа се че генералът много добре крие мислите и чувствата си. Доста се изненадах, защото още в „Двор от мъгла и ярост“ Рис сподели какво се е случило на Азриел, но не обели и дума за Кас. Така че, въпросът ми е дали Рис въобще знае за неговото минало в подробности? Жал ми е за Люсиен. Двукратно губи дома си. Но този път Фейра му пази гърба. Още от самото начало му предложи да остане във Веларис и да им помага. Грижа я е за него. А колко ми е мъчно да го гледам, докато Илейн го отблъсква. Люсиен също като семейството на Рисанд заслужава щастие. И да научи истината.

Илейн, от друга страна, приема помощта на Фейра и останалите герои и това си пролича в усмивката и смеха ѝ. Докато в предишната книга Илейн бе безхарактерна и се луташе между реалността и дарбата си, то тук това момиче напълно е изчезнало. Вярвам, че най-голяма помощ получи от Нуала и Серидуен, които, за разлика то Фейра, имат умението да готвят и я учат да прави едни от най-вкусните храни. Така тя се чувства специална и започна да излиза от онова нейно състояние. Но има все още неща, които тепърва трябва да се оправят. Например отношението ѝ спрямо Люсиен. Разбирам я, че все още обича Грейсън и че ще ѝ трябва време да преосмисли ситуацията, но можеше да се опита да проведе един разговор с него. 

Радвам се че имаше и няколко глави от гледната точка на Мор. Все пак и тя, също като останалите, бе преживяла доста варварски неща. Не случайно бе станала трета в йерархията на Великия господар. Очаквам с нетърпение нейното приключение в следващата новела. Амрен пък все още не може да свикне с тялото си на Върховен елф. Амрен си е същата, недокосната от промяната си - избухлива, болезнено честна и по мое мнение влюбена до уши. 

Имам разколебано мнение относно Неста. Още в миналата книга ми се стори странна и доста заядлива и го оставих на това, че още е замаяна от новото си тяло и целия шок около Котела. Но в тази книга е абсолютно същата, каквото бе и в „Двор от крила и разруха“. Ядосва се на Фейра, че ги е довела във Веларис, но едновременно с това разбира, че ако не бе сестра ѝ, тя и Илейн щяха да бъда просякини. Буквално трябва да я умоляват да се видят и се гневи на Касиан, че не я оставя на мира, а всъщност истината е, че той много добре знае какво е да си различен и самотен. Неста не иска да приема чужда помощ и се надявам в следващата книга да се вразуми.

Смятам, че „Двор от скреж и звездна светлина“ би се оценила най-много от феновете на поредицата. В новелата не става нищо интересно откъм действие, а просто проследяваме какво правят героите през свободното си време. Точно тези моменти между Фейра и семейството ѝ са стоплящи сърцето и приятни за четене.