"Четирите цвята на магията" от В. Е. Шуаб

Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо. 

Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно. 

Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...

През последните месеци тази книга нашумя много. Всички постепенно започнаха да се влюбват в Кел и неговата другарка Лайла. И необичайно за мен се отдръпнах от поредицата, защото в мен се прокрадна страх, че няма да ми допадне тази книга. Е, сега стоя пред вас горда от това, че съм прочела тази удивителна история.

Авторката ме изуми с нейното описание - всичко бе толкова добре описано и структурирано, не можех да откъсна очи от страниците и исках да науча още повече за този нов и вълшебен свят, който Шуаб бе създала. Доста гениално от нейна страна да създаде четири паралелни вселени на един и същ град. Обожавам Лондон, така че това бе допълнителен бонус. Обичам да чета за него, а какво остава още три града като него, но с различна история.

Червения Лондон беше изпълнен с магия. Тя се бе просмукала в живота на жителите в града. Но хората от опит знаеха, че трябва да има равновесие - нито магията, нито човека трябваше да има по-голямо надмощие. С една дума, ако си търсиш град, който процъфтява и искаш да не те тъпчат, то трябва да избереш Червен Лондон. Сивия Лондон е пълната противоположност на Червения. Магията от години е изчезнала и хората там са чували просто слухове за миналото си. Белия Лондон е в средно положение - има магия, но тя е рядкост и всеки ще направи и невъзможното, за да се докопа до нея. Белия Лондон гледаше на магията като предмет, който трябва да се притежава и владее. И тук искам да спомена, че Белия Лондон ме заинтригува. До самият край на книгата исках да науча повече за този град покрит целогодишно със сняг. И най-вече исках да получа повече информация за близнаците Дейн. Черния Лондон играеше роля на мита тук. Всички знаеха, че той някога е съществувал, но това е било толкова отдавна, че съществуването му се е превърнало в приказка, която да разказваш преди лягане. И тук имам една теория относно Черния Лондон. Вярвам, че той продължава да съществува, но скрит за останалите градове.

Кел е от Червения Лондон. Младото момче е един от двамата последни антари - магьосници, които могат да пътуват между четирите Лондона. Самото му минало бе изпълнено с толкова неясни спомени и тайни, които дори Кел не разбираше. Отгледан от кралското семейство той имаше всичко, за което един човек би мечтал - дом, семейство и обич. Кралят и кралицата се отнасяха към него като със собствен син, а пък принц Рай го приемаше за свой роден брат. Харесах го, защото бе земен и правеше грешки като всеки обикновен човек. Знаеше, че не е перфектен и имаше нужда да бъде обичан. Не приемаше за даденост магията си и я третираше като равна на него. И най-важното - бе готов на всичко за своето семейство, най-вече за принц Рай. А споменах ли, че едното му око е черно? Това бе белегът му, че е различен. Смяташе, че хората го гледат със страх (и някои наистина го гледаха така), но аз вярвам, че го гледаха с респект.

Делайла Бард е от Сивия Лондон и до преди да срещне Кел не бе чувала за магията. Харесах нейната борбеност. От малка се бе научила, че трябва да разчита на себе си, защото ако чака някой да ѝ подаде ръка, то ще си умре чакайки. Първоначално ѝ бе трудно да вярва на Кел не само, защото всичко ѝ звучеше налудничаво, но и защото не бе свикнала някой да бъде толкова откровен с нея. Трудничко си извоюва правото да тръгне с Кел и да премине през световете, но успя. Уменията ѝ да краде се бяха оказали полезни, че и накрая се сдоби и с кораб. Изумих се от това, че не се плашеше от смъртта, а от това да изживее живота си без приключение.

Принц Рай ми стана доста симпатичен. За съжаление не присъстваше много в книгата и се надявам в продължението да го срещна отново. Има голям потенциал и Кел също го вижда. Все пак един чаровник с изкусителна усмивка винаги е желан в една книга. Холанд е вторият антар. Изненадах се от неговата студенина. Очаквах да е повече като Кел - с радост да помага на хората в нужда, но истината е, че след като разбрах какво са му причинили кралят и кралицата на Белия Лондон осъзнах защо е толкова студен и безпощаден. Дейн го бяха превърнали в своя кукла на конци против неговата воля. 

И последно искам да кажа няколко думи за близнаците Дейн. Нека за момент си затворим очите и преглътнем това, че са чудовища. Двамата бяха съумели да подчинят нещо велико - магията. И на място като Белия Лондон е по-добре да се страхуват от теб, отколкото да те благотворят. Защото всички знаем какво можеш да направиш от страх. Така че се прекланям пред ужасяващите им, но хитри умове, които са успели да подчинят града и да си извоюват по-дълго царуване отколкото който и друг предишен владетел.

Ако искате книга изпълнена с магия, магьосник и крадла, които се обединяват, за да спасят света, който познават, то това е точната книга. И ви гарантирам, че започнете ли я няма да искате да я оставите и за минута.

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар