„Разбий ме“ от Тахере Мафи

Джулиет израства с мисълта, че е чудовище нещо по-различно. Чувства се сама и неразбрана. Разбирам положението, в което Джулиет бе попаднала, както и емоциите, които изпитваше - страх, недоверие, надежда.  Годините самота обаче не са я пречупили. Не биха могли, защото тя е силна и борбена. Не се оставя да бъде командвана и принуждавана. Разбирам и защото се довери именно на Адам. Адам, който прави всичко възможно Джулиет да е в безопасност и да е свободна сама да взима решения. Любовта им е изненадваща очаквана. Проклятието дарбата на Джулиет е колкото смъртоносна, толкова и интересна. Имайки предвид, че има двама души в света, които могат да я докоснат и да оцелеят. Вярвам, че тепърва ще се разгръща потенциала на самата Джулиет и нейните способности. 

Трябва да се обърне внимание на тримата мъжки персонажа, с които Джулиет има взаимоотношения. Първият, разбира се, е Адам. Още като деца той е бил единственият, който е приемал Джулиет за нормална. Виждал е колко е мила и всеотдайна. Трудното му миналото не го е направил студен, а напротив, запазил е сърдечността си. Пълна противоположност на Адам е Уорън. Не само че не се знае почти нищо за него, а и характерът му е доста интересен. В един момент е мил и загрижен, а в другия - груб и манипулативен. Може би ако не знаех, че Уорън всъщност има добро сърце, не бих го харесала в „Разбий ме“, но аз знам, че прикрива истинските си чувства под маската на командир. В напрегнати ситуации именно Кенджи разведрява обстановката. Сарказмът му по никакъв начин не дразни, защото е умерен, а и Кенджи знае кога да се шегува и кога да е сериозен.

Много ми допада идеята за зачеркване на думи и изречения. Те много добре показват мислите на Джулиет. Стилът на писане също е интересен с всичките метафори и сравнения. Това, което куца, обаче са героите и сюжетът. Началото на книгата започна интересно - свят, в който планетата умира. А хората като Джулиет са опасни специални. По едно време действието ми стана скучно и добре, че бяха последните страници и разкритието за Пункт Омега, че интересът ми да се задържи. Любовната история и любовните терзания пък ми дойдоха с една идея повече. В крайна сметка това е антиутопия. 

Като цяло „Разбий ме“ ми допадна. С тези плюсове и минуси дадох на книгата три звезди, което за първи роман от поредица е добра оценка. Определено бих искала да видя как ще израсне Джулиет и ще приеме дарбата си.