December TOP 5 Разочароващи книги

Колкото и ползотворна да е една книжна година, винаги има книги, които ни разочароват. За някои от тях сме имали високи очаквания, за други не. Някои от тях са харесвани от стотици хиляди и дори милиони хора, а пък други са неизвестни за масовата общност. Днешната класация е за точно тези романи, от които сме очаквали повече, но са ни изненадали неприятно. 

Започнах „Глина“ с високи очаквания, които донякъде се оправдаха. Успях да се пренеса в село Бусинци по времето на турското робство и да се запозная с местния занаят и обичаите от този период. Чрез главните герои и други членове на селото опознах по-добре живота на българина и неговите страхове и мечти. Много исках да харесам романа. Още от самото начало обаче сюжетът ми вървеше адски бавно и наистина се насилих да довърша „Глина“. Ако бе друга книга, щях да я оставя, но желаех да науча как ще приключи историята на героите от Бусинци. Имам няколко основни забележки към книгата: описания на герои, които по-късно не изиграха никаква важна роля, смешния любовен триъгълник, който от самото начало ме дразнеше, влюбването между Жара и Велико, което се случи само в рамките на три случайни срещи, цялото приключение в двореца на султана, което за мен бе нереално, и враждата на Боя спрямо Велико, която караше Боя да изглежда смешен в моите очи.

Ревю на книгата - тук. 

Романът бе в списъка ми за четене още преди „Егмонт“ да сподели, че ще я издават. И смятам, че именно заради първоначалните ми високи очаквания, които се разминаха с реалността, не харесах толкова „Кралят на моста“. Между 150-та и 250-та страница сюжетът ми вървеше бавно, даже се зачудих дали да я оставя. Продължих да чета, защото се разкриха някои от тайните, а и връзката между Лара и Арън се промени и доверието помежду им започна да се появява. Много се ядосах на драмата в последните страници на романа, защото за мен е излишна. Да не споменавам и множеството клишета - Уреден брак, връзка от типа „омраза-любов“, дръзка главна героиня и великодушен главен герой, който първоначално е прадставен като зъл, че дори и като демон, а накрая се оказва изненадващо добродушен. 

Ревю на книгата няма.

Ако следите блога ми, знаете, че Рута Сепетис е една от любимите ми автори заради историите, които разказва. Героите в творбите ѝ може и да измислени от нея, но те имат прототипи и това са хора, преживели много страдания. И именно защото знам какви емоции изпитвам, докато чета книгите ѝ, останах леко разочарована от „Трябва да те предам“. Да, разказът за Кристиян, който иска да се бори срещу диктатурата на Чаушеску, е по-специален заради близоста на Румъния с България, но реално Кристиян и семейството му не бяха попаднали в такива трудности, както други герои на Рута Сепетис.

Ревю на книгата - тук. 

В този случай не мисля, че има вина авторът, а оформлението на историята. „Бял пясък“ е под формата на комикс и следователно нов фентъзи свят с цялата му магия и главни герои не може да бъде преставен с подробности. Имах чувството, че за 160 страници нищо съществено не се случи. Не успях да опозная нито Талдаин, нито персонажите в лицето на Кентън и Крис. Смятам, че цялата поредица би имала много по-голям успех, ако бе превърната в самостоятелен роман като „Елантрис“ и „Спиращият войната“.

Ревю на книгата - тук. 

Определено това е най-разочароващата книга за годината. Знам, че някои от вас ще се шокират, но за съжаление, няма да стана почитателка на Толкин. Имах проблеми и с „Хобит“, но там успях да стисна зъби и да я довърша, защото бе от едва 300 страници. „Властелинът на пръстените“ обаче е много, много по-голяма по обем и щом минах 150 стр., просто я оставих. Най-големият ми проблем и причината да не довърша романа бе скуката. Колкото и да се съсредоточавах, колкото и да се насилвах да чета, в даден момент просто ми ставаше скучно и оставих настрана „Властелинът“. Прекланям се пред въображението на писателя и давам 2 звезди на книгата. И тук приключва моето приключение с Толкин и Средната земя.

Ревю на книгата няма.