December TOP 5 Любими персонажи

Когато имаш любими книги, няма как да не обикнеш и техните герои. Затова днес ще ви една част от любимите ми персонажи за 2022г. 

Споменавам тези двама герои наведнъж, защото не само са от една и съща книга, но и ги харесам еднакво. До момента това е любимата ми книга от „Бриджъртън“ най-вече заради тях и тяхната история, която започва със силно приятелство и завършва със също толкова силно влюбване. Франческа обича с цялото си сърце своето семейство, но в същото време няма нищо против да стои отстрани и да наблюдава. Може да е по-сдържана и внимателно да подбира думите си, но е и забавна, умна и саркастична. Майкъл се влюбва във Франчеса в момента, в който я среща. Само че тя е напът да се омъжи за неговия първи братовчед и най-добър приятел и той е принуден в продължение на шест години да крие чувстата си. Няма да си кривя душата, страшно много харесвам Майкъл, защото не е само истински джентълмен, но и е очарователен, остроумен и шеговит. И Франи, и Майкъл имат своите страхове и терзания, но в хода на историята успяват да ги преодолеят.

Пипа е от онези герои, които първо действат, а после обмислят, и така попадат в комични или опасни ситуации. Трудно се отказва от нещо, което е започнала, и поради тази причина не изоставя проекта. Той всъщност започва именно като такъв, но след запознанството ѝ с Рави, Пипа иска да изчисти името на брат му Сал, за да може градът отново да приеме семейство Сингх. Дори бих определила Пипа като смела, защото въпреки заплашителните бележки, намесата на наркотици и тайните, излизащи на бял свят, се изправя пред тях и намира истината, благодарение на своя ум и прозорливост.

Далинар приема задачата да възстанови Сияйните рицари и евентуално да спре задаващото се Зло. Но за да обедини Рошар пред общия враг, трябва да се превърне в политик. А това е трудна задача, защото той е всичко друго, но не и дипломат. През целия си живот е жадувал за бойното поле и сраженията. Харесвам Далинар, защото притежава нещо, което много други мъже на негово място нямат, - съвест. Не се притеснява да я използва и въпреки че му е неприятно да признае, че е сгрешил, се опитва да намери нов начин да се справи с проблемите. За разлика от други, не е алчен и лукав, а земен, строг и справедлив мъж. Единственото, което иска, е да защити родината си и знае, че ще трябва да се бори до смърт за това свое желание.

След Скока си Брайс не само става почти безсмъртна, но и способностите ѝ се увеличават. Светлината, с която ослепява Оракула, вече е в пъти повече, а в комбинация с телепортирането, което трябва да усвои с помощта на Кормак (далечен братовчед) Брайс става по-силна и от баща си Есенния крал. В същото време трябва да приеме, че вече е принцеса на елфите и да се съобразява с правилата им. А всички знаем колко непокорна може да е Брайс. С вълнуващия финал на „Дом на небеса и дихания“ нямам търпение да видя как ще се справи с новата обстановка и всички разкрития, които астерите направиха. 

Още от „Пътят на кралете“ харесах персонажа на Шалан. Въпреки че искаше да открадне от Ясна Колин, си личеше, че го прави само защото така ще помогне на семейството си. Растейки, затворена за големия свят, пътуването ѝ до Карбрант бе първото, в което да се почуства свободна и сама да взима решения. В този ред на мисли още тогава нейният образ започна да израства. А в „Сияйни слова“ Шалан вече бе истинска Сияйна господарка. Знаеше, че за да я вземат насериозно, трябва да е настоятелна и неотстъпчива. И тези две черти заедно със смелостта, интелигентността и упоритостта ѝ ѝ помогнаха в пътуването до Пустите равнини.