„Dawnshard“ от Брандън Сандерсън

Когато призрачен кораб е открит, а екипажът му се смята за мъртъв, след като се е опитал да достигне до обвития от бури остров Акина, Навани Колин трябва да изпрати експедиция, за да се увери, че островът не е попаднал в ръцете на врага. Сияйните рицари, които летят твърде близо, откриват, че тяхната Светлина на Бурята внезапно е изтощена, така че пътуването трябва да е по море.

Корабособственичката Рисн Фтори загуби използването на краката си, но спечели компанията на Чири-Чири, крилат ларкин, поглъщащ Светлината на Бурята, вид, смятан някога за изчезнал. Сега домашният любимец на Рисн е болен и всяка надежда за възстановяването на Чири-Чири може да се намери само в прародината на ларкина: Акина. С помощта на Лопен, бившият еднорък Бягащ по Вятъра, Рисн трябва да приеме мисията на Навани и да отплава в опасната буря, от която никой не се е върнал жив. Ако екипажът не може да разкрие тайните на скрития островен град, преди гневът на древните му пазители да падне върху тях, съдбата на Рошар и целия Космер виси на косъм.

Признавам, че се чудех дали да прочета „Dawnshard“, защото не исках да си губя времето, както се случи с „Танцуваща по ръба“, но всички ревюта, които прочетох за новелата, твърдяха, че е препоръчително, тъй като се споделя информация, важна за „Ритъмът на войната“, а и в крайна сметка е творба на Сандерсън. Така че я започнах и останах приятно изненадана от това колко ми допадна. Вярвам, че това се дължи на факта, че Рисн и Лопен са ми по-симпатични като персонажи, а и като цяло сюжетът бе по-интересен с този мистериозен остров Аимия и тайните, които крие.

Брандън Сандерсън поставя в центъра на събитията двама герои, имащи някакви физически проблеми. Да, Лопен вече има втора ръка, благодарение на това, че е Сияен рицар, но много добре знае как се чувства Рисн, която заради инциденда преди две години (представен в една от интерлюдиите на „Сияйни слова“) вече не може да ходи. Изгубила свободата си и всички възможности, които преди е имала пред себе си, тя се опитва да се нагоди към новия си живот. И когато домашния ѝ любимец ларкинът Чири-Чири се разболява, тя предприема пътуването до Аимия. И по пътя до там трябва да спечели доверието и уважението на екипажа си.

Рисн е героиня, която се поява от време на време в книгите от поредицата, благодарение на интерлюдиите. В „Пътят на кралете“ се узначава, че заедно със своя бабск, който я учи на търговия, обикалят Рошар и търгуват. Благодарение на тези пътешествия, се представят още няколко места в Рошар, на едно от които Рисн губи краката си заради падане от високо във водата. В същото време обаче се сдобива с нов домашен любимец в лицето на ларкина Чири-Чири, който се храни със Светлина. В „Dawnshard“ тайленката заминава с новия си кораб (получен в края на „Заклеващия“) за мистериозния остров Аимия, където тя трябва да намери лек за Чири-Чири, а пък Лопен, братовчед му Хуио и ардентката Рушу - да разберат дали Клетвената порта, намираща се някога на острова, все още съществува.

Сандерсън дава поле за изява както на Рисн, така и на Лопен. През дългите две години от злополуката Рисн е приела съдбата си, но не иска останалите да я съжаляват. Въпреки че не е капитан на кораба си, тя е ребск (титла, означаваща „собственик“) и с цялата отговорност приема задачата да се грижи за екипажа и да доведе мисията им до край. Пътуването не е безпроблемно, но Рисн успява с разумни доводи и действия да се справи с проблемите. Лопен също израства като образ, имайки предвид, че осъзнава как доброто му държание и шеги все пак могат да наранят някого и приема третия идеал, но лично аз не съм му чак такава почитателка. Реално погледнато хердазиецът няма голяма роля, ако не се брои търсенето на Клетвената порта.

Дойде моментът да се потопим в тайните на остров Аимия. Предупреждавам, че този и следващият абзац ще съдържа спойлери. Аимия е бил част от Сребърните кралства, оцелели след Опустошението, но в някакъв момент е унищожен и народът му се пръсва из Рошар. Заедно с хората има още две раси аимианци. Първата са Безсънните - създания, чиито тела са създадени от същества, наподобяващи кремлингите, които функционират като едно съзнание. Те идват от непозната планета в Космера и задачата им е да защитават Острието на зората. Другата раса са аимианците от Сиа, като техен представител, появащ се в поредицата, е Аксис Събирача („Пътят на кралете“, интерлюдия I-5). От тази интерлюдия се разбира, че една от способностите им е да променят цвета и белезите по кожата със силата на мисълта.

Аимия, заедно с древната столица Акина, се смята за дом на Душеваятелите или Превръщателите, както са преведени в първите три книги. В Акина се намира Клетвената порта и стенописът на Острието на зората. Остриетата на зората са четирите първични Команди, които Адоналсиум е използвал, за да създаде света. Едно от тези Остриета по незнаен начин преминава през Перпендикулярността на Култивация, намираща се в Рогоядските хълмове, и оттам се озовава в пещерите под Акина под формата на стенопис, показващ разбиването на Адоналсиум. Попадайки в тези пещери, Рисн намира стенописа и бива привлечена от него. Тя го приема в себе си и става новото Острие на зората.

След всичко споделено виждате защо трябва да прочетете „Dawnshard“ и ви препоръчвам да го направите между прочита на „Заклеващия“ и „Ритъмът на войната“. Ако се интересувате повече за Остриетата и Аимия може да ги потърсите в интернет, но е добре да сте запознати с най-основните неща, защото в противен случай ще се объркате от многото информация. А аз се захващам с поредната тухличка на Сандерсън, известна още като „Ритъмът на войната“.

Ревю на първа книга - тук.

Източници на изображение 1 и 2.