Те убиха майка ми.
Те отнеха магията ни.
Те се опитаха да ни погребат.
Дойде моментът да се надигнем.
Зели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите.
Но всичко се променя в една нощ... нощта, в която магията внезапно изчезва. По заповед на безмилостен крал маговете са преследвани и убити. Това оставя Зели без майка, а народа ѝ – без надежда.
Сега Зели има възможността да възроди магията и да отвърне на удара на монархията. С помощта на една хитроумна принцеса тя трябва да изпревари онези, които са решени да заличат магията завинаги.
Стана ви интересно, нали? Аз самата тръпнех да довърша тази история, за да мога да разбера през какви изпитания ще преминат героите и дали ще успеят да изпълнят мисията си. Ще започна със света, който авторката е създала. Радвам се, че цялото действие се развива в един напълно непознат за мен свят, защото така се наслаждавах на всяка една подробност относно него. Допадна ми, че героите са чернокожи, защото авторката спомена на няколко пъти обичайни продукти и предмети, които се срещат единствено в Африка.
Зели е главната героиня в романа. Едва на шест годишна възраст вижда как убиват майка ѝ и оттогава насам чувства една празнота, която никой не може да запълни. Въпреки че тя беше "избраната" се радвам, че брат ѝ и Амари ѝ помагаха, защото те също бяха избрани от боговете и ми стана ясно, че Зели определено няма да се справи сама. Защо ли? Защото бе импулсивна, първо действаше, а след това мислеше, а и се нуждаеше от някой, който да я държи, за да не започне да витае в облаците. И тя определено се справи. По пътя към мисията си беше залавяна, измъчвана, щастлива, пълна с надежда и още куп други неща, но те (лошите преживявания) не я спряха и дори когато бе на път да се откаже разбра колко хора се нуждаят от нея, боговете и магията.
Братята на Зели и Амари - Тзеин и Инан. Две напълно различни персонажа на пръв поглед. Тзеин от дете трябва да се грижи за баща си и по-малката си сестра, защото го чувства като дълг, докато Инан цял живот бива подготвена за бъдещ крал на Ориша. Той чувства това като дълг, защото разбира, че не е като баща си, че има добро сърце и не може да убива невинни. И двамата са готови на всичко за сестрите си, дори това да означава да ходят по въглени за тяхното щастие. Харесах повече Инан, не защото е принц, а защото се чувствах по-спокойна около него, отколкото около Тзеин. Странно, нали? Да вмъкна няколко думи относно Роен. Харесах го от момента, в който се блъсна в Зели и вярвам, че ще изиграе важна роля в следващата книга.
Но ако не беше Амари, Зели нямаше да намери свитъкът и страната щеше да си остане поробена. Въпреки че Амари бе принцесата и всички предполагаха, че живее в един розов свят, доказа че е способна на много неща. Например да се бие. Баща ѝ, кралят на Ориша, я бе научил да борави с меч една на шест годишна възраст. Тя ме впечатли с добротата си, защото все пак като знаех, кой е баща ѝ не очаквах, че тя ще бъде толкова мила и състрадателна. Радвам се че имаше доста глави разказани от нейно име, защото така успях да науча за живота в двореца и колко трудно е да слушаш и изпълняваш заповедите на родителите си. За да бъда откровена, харесах много повече Амари, отколкото Зели, което се оказа нещо ново. Очаквам с нетърпение следващата книга, защото развръзката със семейството ѝ ме остави с доста въпроси.
Имаше няколко момента (любовните), които не ми се понравиха толкова много, но всичко останало е на ниво. Личи си, че авторката е обмисляла всичко и се е постарала да ни представи светът на Ориша, така както тя го вижда.
0 коментара:
Публикуване на коментар