Когато Бри Прескот пристига в идиличния малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.
Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче....
„Гласът на любовта“ е историята на жена, окована от спомена за една ужасна нощ, и за мъж, чиято любов е ключът към свободата й. Разказ за един разяждан от мъка мъж, загубил гласа си при ужасен инцидент, и жена, която му помага да открие своя глас.
Започвам с корицата, защото тя е причината да си купя тази книга. Радвам се, че вътрешното ми гласче не ме подведе и заобичах историята на Бри и Арчър. Но за да бъда напълно честна имаше няколко неща, които не ми допаднаха, но не ми попречиха да се наслаждавам на разказа. За първи път чета нещо от Мия Шеридан и с удоволствие ще прочета и други нейни книги.
Бри Прескот бяга от предишният си живот. И така попада в тихото и спокойно градче Пелион. Бри вярва, че градът ще бъде нейния нов дом за известно време, докато намери сили да се върне в родния си град и да се изправи лице в лице с проблемите си. Но неочаквано се появява Арчър (който аз наричах в първите 100 страници Артър) и Бри разбира, че е запленена от този непознат и самотен мъж. От там нататък двамата се изправят пред доста предизвикателства и трябва да докажат любовта си един към друг, но както винаги любовта побеждава.
Разбирам че ви звучи като клише, но не е така. Да, има го този хепи енд, но това е нормално за почти всяка книга. Обаче дори и да беше клише нямаше да ми пука, защото от толкова много фентъзита през последно време главата ми щеше да се пръсне. Исках една лека и неангажираща книга и "Гласът на любовта" се оказа точно такава. Сещам се за още две подобни книги като тази - "Ново начало" от Кристен Ашли и "От пръв поглед" от Нора Робъртс. И в двете книги мястото на действието е провинциално градче и аз винаги се влюбвам в тях заради спокойствието и тайните, които градът пази. Но пък те за мен винаги ще бъдат място за почивка, място на което можеш да забравиш за проблемите си и да се отдадеш на времето прекарано със себе си или човек, на когото държиш.
За мен Арчър беше необикновен герой. За първи път срещам главен герой, който не може да говори и използва езикът на глухонемите. Той беше преживял голяма трагедия. За период от няколко минути губи майка си и баща си. А след това губи и нормалният си начин на живот. Но чичо му го учи на най-основните неща и му дава полезни съвети. За съжаление той умира и оставя Арчър да се оправя сам с живота си. И от тогава Арчър си има рутина, която тотално се променя при появата на Бри. Тя му показва какво е да обичаш, какво е да мечтаеш и какво е да имаш хора, на които им пука за тебе.
Останалите герои също помогнаха да се потопя максимално до обстановката в градчето. От Маги и Норм до Травик Хейл. Така че я препоръчвам с две ръце, защото всеки се нуждае от едно леко четиво за летните дни.
0 коментара:
Публикуване на коментар