"Леговище на сънища" от Либа Брей

Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта -да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.

Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания... 

Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ѝ да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?

Чаках тази книга от толкова дълго време. "Ясновидците" влезна под кожата ми с невероятната си история и атмосфера. Либа Брей се беше справила чудесно с това да ни покаже няколко гледни точки, които същевременно са свързани помежду си. Точно това прави и тук. Още по-умело съчетава различните гледни точки, за да може да ни обясни нещата без да ги струпва на едно място. А да не говоря и за корицата, която е невероятна, но моето сърце обожава повече корицата на първата книга. И все пак не мога да не каже едно "Уау", защото кориците винаги са важна част от една книга. Дават ти представа горе-долу за какво иде реч в дадена книга...

В края на предишната книга Ийви и приятелите ѝ спряха Пентаграмния убиец, който всяваше страх в града на мечтите - Ню Йорк. И всички смятаха, че това е края. Ще се завърнат към стария си начин на живот, но съдбата имаше други цели за тях. Позволи им да си мислят, че това е краят на един ужас (най-вече за Ийви), остави ги да ходят по купони и да се забавляват, а накрая просто им хвърли бомбата, че те са избрани да спасят жителите на Ню Йорк. Историята беше доста добре обмислена. Авторката ни даваше информацията на късчета, за да не се претоварим, въпреки че когато се откри кой убива хората, останах с отворена уста, защото не го очаквах.

Ийви получи това, за което мечтаеше - да бъде известна. Вече имаше собствено радиопредаване, на което гадаеше по вещите на хората и я превърна в сензация. За мен Ийви в тази книга не беше главно действащо лице. Цялата книга проследяваше няколко души и не мога да кажа, кой беше главният герой. Но нека се върна към Ийви. Още в предишната книга тя се промени. Започна да мисли повече за околните, за приятелите си и не веднъж постави собствените си цели на заден план заради някой друг. Това, което ми направи впечатление тук бе, че Ийви някога е била едно мило момиче, което е разчитало на по-големия си брат. Имала е майка и баща, които са я обичали безусловно, но всичко това се променило, когато брат ѝ Джеймс умира. Тя разбира, че родителите ѝ са обичали повече брат ѝ, че винаги можеш да изгубиш човек, който си обичал и заради това се затваря в себе си. Решава че ако ходи на партита и си попийва, ще забрави болката си, но ето че идва в големият град и се влюбва не само в него, но и в две напълно различни момчета.

Обичам Сам. В ревюто за "Ясновидците" написах че го харесвам, заради невероятното му чувство за хумор. Дори и да го е страх или да е смутен той не го показва. Винаги се крие зад шегите си, но ето я Ийви, която дотолкова му влиза под кожата, че той показва тайната си пред целият свят само и само, за да я спаси. Още от миналата книга ги харесвам като двойка и се радвам, че в "Леговище на сънища" имах възможността да ги видя заедно. Разговорите между тях продължават да са си същите, което много ми харесва. През цялото време Сам търсеше следи, които да водят към майка му и тук идва на помощ нашата Ясновидка - Ийви. Двамата бяха страхотни като отбор. Надявам се, че в следващата книга двамата да изгладят отношенията помежду си и да разберат какво изпитват към другия.

Джерико. Също интересен персонаж, но до тук. Историята му се разказа в предишната книга и тук просто играе нещо като... и аз не знам. Да умен е, сръчен, забавен, силен, но някак си не мога да си го представя с Ийви, а той се е вкопчил в тази идея. Иска да е с Ийви, разбирам, но е груб към Мейбъл, защото той вижда че тя има чувства към него, а той я разиграва. Не е честно спрямо нея. И все пак вярвам, че в следващата книга Джерико ще помогне доста на приятелите си, защото както казах по-горе е доста умен, а за някои загадки ти трябва човек като него.

Историята на Тета също се разказа в предишната книга, но различното при нея е, че миналото я преследва. Тя също като Ийви иска да е под прожекторите и всички да викат нейното име, но със славата идва и нещо друго. Където и да отидеш хората ще те преследват и ще искат да се снимат с теб. А какво е по-лошо от това, хора от миналото ти да те намерят? Точно това става и при Тета, но в края на книгата. Страх ме е за нея, защото нея също я е страх. Може да си има Хенри и Мемфис, но сама трябва да се изправи срещу демоните от миналото си. Но нека премина към едно важно нещо, което Тета откри за себе си - *СПОЙЛЕР* тя има сили, също като Сам, Ийви, Хенри и т.н *СПОЙЛЕР* Вярвам, че това я плаши до смърт, но знам, че ще се справи, защото има невероятни приятели до себе си.

Хенри беше едно от действащите лица в тази книга. За което много се радвам, защото много исках да науча за миналото му. И точно това стана. Либа Брей разплете нишките на миналото му и ни го показа. Разбра се как и защо е пристигнал в Ню Йорк. Къде са родителите му? Имали братя и сестри? Благодарение на него и на Лин се разбра кой е убиецът и защо го прави, но с това научи и нещо много болезнено за своя любим. Харесвам Хенри заради доброто му държание към всяко живо същество, а като се има на в предвид какъв е баща му, мога да кажа само "Евала". Той беше решил на следва собствените си мечти, а не тези на баща му и се радвам за това, защото не само, че беше отстоял себе си, но и така се беше запознал с Тета, на която ѝ беше помогнал да намери себе си в труден за нея момент.

Мейбъл. Тя продължаваше да се бори с това, да покаже на всички истинското си "аз". Искаше да покаже не само на Ийви, но и на Джерико, че вече не онова наивно момиченце, а е жена със собствено мнение и която иска да бъде зачитана. И донякъде го направи. А помните ли онзи Артър, който се появи в края на предишната книга в дома на Мейбъл? Казах, че се надявам да се появи тук и той го направи, но за съжаление отново в края на книгата и то само, за да предложи идея на Мейбъл и да ни остави без отговор. 

Новият герой тук е Лин - китайка, чийто чичо дошъл в Америка. Все още не разбирам как е дошъл баща ѝ. Може би с чичо ѝ? Това явно съм го пропуснала? Но както и да е. Лин има същата дарба като Хенри, но докато той може да влиза в чуждите сънища и да помага на хората да се справят с кошмарите си, Лин разговаря с мъртвите. Което си е доста яко, ако питате мен. Едва преди няколко месеца тя се разделя с нещо много важно за нея самата и е благодарна за сънищата, защото само там може да е такава, каквото иска. Лин разбра по-голямата част за това, кой е убиецът и защо го прави, но без Хенри нямаше да разбере онази дребна информация, чрез която разгада мистерията. Двамата също като Ийви и Сам се оказаха добър отбор.

Е, това ревю се оказа доста по-дълго от очакваното, но какво да се прави. Бях се решила да разгледам всеки един от героите отделно и смятам, че се справих. За финал ще ви кажа, че ако се чудите дали да продължите с четенето на тази невероятна поредица, не го правете. Защото Либа Брей продължава да сътворява магии в своите книги. Така да усуква нещата, че когато истината излезе на яве, да се чудиш от къде е дошла.