Здравейте! През последните две седмици довършвам една поредица, която издателство „Егмонт“ е издало само първите три книги. Реших, че е крайно време да довърша историята за героите от градчето Розмари Бийч, Флорида. Преди да започна първа част от ревюто - ще дам малка информация. Поредицата се състои от 13 книги, като първите три книги + още една са за една двойка, следващите четири за още две двойки, деветата - за друга двойка, десетата и единадесетата - за още една двойка, дванадесетата и тринадесетата за други две двойки. Много сложно стана. Поради тази причина няма да правя ревю за всяка книга, а за всяка двойка, като разделя ревюто си на две части. В първата част ще говоря за първите три двойки. Ще има спойлери от книгите, защото няма да е възможно да говоря за тях без да засягам техните проблеми и връзка.
Първите три книги от поредицата проследяват историята на Блеър и Ръш. Книгите ги прочетох преди две години, може би? И още тогава ги харесах. След смъртта на майката си, Блеър решава да потърси помощ от баща си, който живее в Розмари Бийч. Но когато пристига, разбира, че него го няма и трябва да го изчака да се върне. Блеър е оставена на милостта на Ръш - синът на новата съпруга на баща ѝ. В началото Ръш не желаеше дори да я погледне, но постепенно се влюби в нея и разбирам защо. Блеър беше мила, всеотдайна, готова на всичко за хората, които обича и винаги прощаваща. Прие всичко, което ѝ се даваше, колкото и нищожно да беше, защото знаеше, че може да е и по-зле. Влюби се силно в Ръш, защото видя колко по-различен е от майка си и че благотвори земята, по която стъпва. А Ръш, синът на рок звезда, който не знаеше какво е истинско семейство, отвори сърцето си за момичето, което бе загубило голяма част от семейството си и често срещаше препятствия, но бе силна във всеки един момент. В един момент не харесвах Ръш, защото до третата книга не разбираше, че е време да спре да бъде родител на по-малката си гадна сестра и да бъде щастлив със своето собствено семейство. Разбирам, че му е било трудно да спре да помага на сестра си, но не може тя буквално да мрази жената, която обича и все пак, когато има нужда, да хуква след нея. Щом разбра, че Блеър е бременна се отдаде на бащинството и си постави за цел да покаже както на нея, така и на всички останали какво означава за него Блеър и че ще направи всичко възможно на нея и детето им да не им липсва нищо.
В „Twisted Perfection“ историята на Дела с всяка разгърната страница се разкриваше пред мен - защо е дошла в Розмари Бийч, защо обикаля Америка сама, къде е семейството ѝ. Предпазливостта ѝ, когато решава да започне работа в Керингтън Клуб е разбираема. Не желае да попадне в същата ситуация, която я е принудила да си тръгне от Тексас. Дела ми допадна страшно много. Мило и забавно момиче, което в миналото си бе преживяло кошмар. Когато се появява възможността да се отдалечи от него, подтикната от своята най-добра приятелка, тя реша да се в пусне в едно приключение. И там, на една бензиностанция, тя намира своето бъдещо щастие... Историята на Уудс показва колко е трудно да се противопоставиш на желанията на родителите си. А единственият начин да го направиш, е, когато намериш нещо друго, за което да се бориш по-силно. За Уудс това е Дела. Във втората им книга двамата се превърнаха в една от любимите ми двойки. Уудс се опитваше да не я притиска, както в предишната книга, а Дела се опитваше да бъде неговата опора, въпреки че в някои моменти това да ѝ идваше в повече. Дойде един момент, в който Дела трябваше да разбере дали бягайки от една клетка, ще попадне в друга. Цял живот майка ѝ беше контролирала свободата ѝ и не искаше да я изгуби, когато я беше открила, но с действията си, Уудс показа, че иска точно обратното за своята любима - да ѝ даде полагаща ѝ свобода. Затова се възхищавам и на двамата. На Дела, защото успя да пребори най-големия си страх и успя да намери ново семейство както в лицето на Блеър и компанията, така и в това на едни хора, които с отворени обятия я приеха и на Уудс, който също успя да се справи със своите проблеми и до последно вярваше, че Дела е добре и може да се справи с всичко.
Тези двама герои харесах още от „Твърде далеч“. Харлоу се оказа по-затворена и от Блеър. Въпреки че баща ѝ бе един от най-известните рок звезди, тя не притежаваше нищо от този негов свят. Отгледана от баба си, Харлоу бе научена на честност, милосърдие и да цени времето със семейството. Тя обичаше баща си, защото покрай нея Киро бе различен - внимателен и отдаден на вниманието си към дъщеря си. Харлоу спечели сърцето на Грант именно заради качествата, които притежаваше благодарение на баба си. Това, че Грант бе имал връзка с полусестрата ѝ - Нан - автоматично го превръщаше в човек, с който Харлоу да не иска да дружи. Но ето, че Грант се оказа различен и плени сърцето ѝ. Както се случва в романтични поредици от няколко книги - двамата се разделиха, но не можеха да забравят чувствата си. Това, което ги събра отново бе бременността на Харлоу (както при Блеър и Ръш). НО различното бе, че тя имаше проблеми със сърцето и цял живот е растяла с идеята, че няма да може да има деца. Така че една от най-големите ѝ мечти се сбъдва - става майка. Един от най-емоционалните моменти в „Take a Chance“ бе моментът след раждането на Лила Кейт - дългото чакане да се разбере дали Харлоу ще оживее. В този момент Грант, уплашен до смърт, показа, че каквото и да става, той винаги ще обича Харлоу и не можеше да си представи животът без нея. Не желаеше да види дъщеря си, без присъствието на жена си, но знаеше, че трябва и обикна от пръв поглед Лила Кейт. Писмата, които Харлоу беше написала до Грант и дъщеря им бяха изпълнени с емоции, а сцените, в които присъстваше Нейт (синът на Блеър и Ръш) бяха много сладки.
И седемте книги ми допаднаха. Може би историята за Ръш и Блеър трябваше да бъде само в две книги, но това не ми пречеше кой знае колко. Радвах се най-много на моментите, в които някой познат герой се появяваше в дадена книга и авторката даваше малко информация как върви живота му. Аз лично, след „Твърде далеч“ и останалите две книги, прочетох първо историята на Харлоу и Грант и след това за Дела и Уудс и там си се спойлнах за някои неща, но се радвам, че го направих, защото в „Simple Perfection“ се случи нещо, което нарани Бети (най-добрата приятелка на Блеър) и нямах търпение да прочета нейната история.
0 коментара:
Публикуване на коментар