„Безразсъден“ от Елси Силвър

След години на изневери и предателства д-р Уинтър Хамилтън най-накрая се осмелява да напусне неверния си съпруг. Заминава за Честнът Спрингс, за да работи в местната болница и да е по-близо до сестра си, Самър, с която са отчуждени, но се опитват да намерят път една към друга.

Уинтър среща ездача на бикове Тео Силва на една бензиностанция на път за ранчото „Кладенецът на желанията“ и не може да откъсне очи от него. Той е толкова предизвикателен и секси, че тя мигновено забравя за решимостта си да избягва мъжете. Оказват се един срещу друг на вечерята в ранчото и Уинтър научава, че на Тео му се носи славата на плейбой. И макар да разбира, че не може да му има доверие, не е в състояние да се контролира.

Двамата сключват сделка за една нощ, през която ще се отдадат на чувствата си без задръжки и без да казват на никого. Една вълнуваща нощ на изгарящо желание, неистова страст и премахнати бариери. Но дори и не предполагат, че тази нощ ще преобърне живота им, защото някои тайни не могат да останат скрити.

Четвъртата книга от поредицата разгръща историята на по-голямата сестра на Самър - Уинтър, която напуска съпруга си и се мести в по-малък град. Скъсва тоскичните си отношения с майка си и бившия си, за да може да съградина наново тези с по-малката си сестра. И там, по черния път към ранчо „Кладенец на желанията“, среща протежето на Рет Итън.

Леденото и пренебрежително отношение на Уинтър се оказва фасада, зад която крие дългогодишна семейна болка, неувереност и уязвимост. Тя вече не вярва, че заслужава любов, но продължава да я дава - пълнокръвно, безрезервно и често - без да очаква нещо в замяна. Нейната сила е в директността, с която посреща хората и ситуациите. Хареса ми, че е борбена и искрена до болка - не се страхува да бъде враждебна, когато се защитава, но под тази острота има толкова ранима и лоялна душа. Душа, която избира любов, доверие и семейна принадлежност за себе си.

Всеки, който прочете за Тео, ще открие зад усмихнатата му външност още по-мила и лоялна страна. Той се наслаждава на удоволствията от живота, но и не бяга отговорност - готов е да понесе послествията от постъпките си. Тео вече носи в себе си грижовност и лоялност и чака правилния човек, на когото да ги отдаде. Малко са мъжките персонажи, които знаят кога да говорят и кога да замълчат и да ти дадат емоционална подкрепа. Тео спада към тази рядка категория и смятам, че именно поради тази причина е толкова харесван (включително и от мен) сред читателите.

Смятам, че отношенията между главните герои са най-големият плюс за романа. Още щом Тео среща Уинтър, усеща маската, зад която тя се крие и търпеливо ѝ показва, че е обичана именно заради несъвършенствата ѝ. Тео вижда в Уинтър не нещо, което трябва да поправи, а човек, който заслужава да бъде обичан такъв, какъвто е. Минусът е, че не се задълбочи в майчинството на Уинтър. Да, темата за бременността беше засегната, но по-скоро като фон на романтичния елемент. Липсваше ми поглед към това какво е изпитала по време на раждането и през първите месеци с новородено.

Въпреки малките липси, които ми се искаше да бъдат разгърнати, се насладих на „Безразсъден“. Харесах динамиката между героите, атмосферата на малкото градче и семейните моменти. И е време да прочета „Безнадежден“ не само за да опозная Бо, но и за да завърша тази стопляща сърцето поредица.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Ревю на трета книга - тук.