„Мексиканска готика“ от Силвия Морено-Гарсия

Откъсната от света величествена къща високо в планината. Обеднял млад аристократ с убийствен неустоим чар. Храбро момиче, решило да разбули тайните, които преследват обитателите на къщата вече поколения наред и застрашават да погубят и тях, и него.

Ноеми е харесвана от всички млада жена, която тъкмо се е включила в светския живот на мексиканската столица, радва се на вниманието на мъжете и мечтае да следва антропология. Но когато получава от братовчедка си Каталина, която се е омъжила наскоро, писмо със странното твърдение, че съпругът ѝ се опитва да я отрови, Ноеми не се колебае и се отправя към дома ѝ в дълбоката провинция на Мексико, където се сблъсква с мрачното минало на новото ѝ семейство, англичани, притежавали навремето рудници за сребро, несметни богатства и влияние.

Ще устои ли Ноеми на магнетичното обаяние на младия господар, на домогванията на грохналия му баща, на притегателната сила на самата къща, която нахлува в сънищата ѝ с видения за кръв, насилие и обреченост и която, както много скоро ще се разбере, младата жена няма сили дори да напусне?

„Мексиканска готика“ е предварително поръчана книга, а не спонтанна покупка. Заради това имах някакви очаквания, които не се оправдаха. Като за начало очаквах доста по страшни сцени, а те взеха, че се оказаха по-скоро мистериозни. Замисляйки се, самото заглавие на книгата подсказва, че жанрът е по-скоро готика, отколкото хорър. Объркването ми явно идва от категорията, в която „Мексиканска готика“ спечели. И въпреки че съм от тези фенове, които харесват златната среда - действието не е нито бързо, нито бавно, тук смятам, че доста неща можеха да се случат за 280 страници, а не само в последните няколко глави. Това е и причината да дам на книгата три звезди, но пък положителните ѝ страни са именно герои, които започвам да ви представям.

Светският живот в Мексико Сити отваря широко ръцете си, за да приветства Ноеми - двадесет и две годишно момиче, което предпочита да е в университета и да ходи на партита, отколкото да бъде типичната домакиня. В началото не смятах, че е жена, на която да ѝ пука много, много за роднините, но в последствие осъзнах, че дори и да недоволства от големите сбирки, на които се събират далечни братовчеди, би направила всичко за семейството си. Пример за това е заминаването ѝ за провинцията, за да посети братовчедка си. И дори ако се бе съгласила заради сделката с баща си, личеше си, че се тревожи за Каталина и би желала да научи каква е истината, стояща зад написаното писмо. Без значение в кой век живее Ноеми определено изпъква сред дамите, тъй като е от жените, които отстояват мнението си и няма да се откажат така лесно, когато са си наумили нещо. В същото време обаче знаеше кога да спори и кога да си замълчи.

Чрез спомените на Ноеми опознах Каталина и разбирам защо главната героиня още от самото начало започва да се тревожи за братовчедка си. Растейки заедно, Каталина е била жизнерадостно момиче, разказващо познатите приказки за „Пепеляшка“ и „Спящата красива“. Самата тя мечтае някой ден да се срещне момче, чиято тяхна история да завърши „И заживели щастливо“. Така че, когато Ноеми отива да я види, се изненадва да открие, че Каталина е празна черупка с моменти проблясъци, през които се опитва да ѝ даде информация за къщата, в която се намират. И все пак в края на книгата успява да се отърси от хватката на Високото място и помага на Ноеми и Франсис.

Първият човек, който посреща Ноеми на гарата, е именно Франсис - братовчед на Върджил (съпругът на Каталина). Още в началото си проличава, че той не е като роднините си - мил и съобразителен е, притежава съвест, ум и непромит мозък. Франсис осъзнава, че вече не не желае да пропилява живота си в служба на нещо, която не е редна. Веднага го харесах, защото единствено той се държеше дружелюбно с Ноеми и се застъпваше за нея. Първоначално смятах, че Ноеми го използва, защото вижда, че е прекалено добър, но след това осъзнах, че тя наистина го харесва и ѝ е приятна компанията му. Имайки предвид връзката му с къщата и трудността да се откъсне от нея, се възхищавам на Франсис, че успя да го стори.

Поздравявам Силвия Морено-Гарсия за това, че е създала герои, които в началото са мистериозни и интересни, но след като биват опознати - намразени. Или поне при мен беше така. Върджил, Флорънс, Хауард - всички те са личности, на чието мислене им се чудя. За съжаление, няма как да ги коментирам по-задълбочено, тъй като по този начин ще разкрия съществена информация от книгата. Стига да кажа, че са персонажи, подходящи за психиатрия, и съм доволна от тяхната съдба.

Обстановката като цяло бе загадъчна и мрачна, отколкото ужасяваща, така че книгата може да бъде прочетена от всеки любител на този жанр. Оригиналността на „Мексиканска готика“ идва именно от Високото място, гъбите, заобикалящи къщата, и историята на Хауард Дойл. Дължината на книгата пък предразполага да се прочете за един ден, в който да се потопиш в обстановката на мексиканската провинция, където се намира една викторианска къща, пазеща тайни, и семейство, от което не искаш да си част.