„Тайната на Диор“ от Наташа Лестър

Нямах никакви очаквания спрямо „Тайната на Диор“ и смятам, че това е една от причините да я харесам толкова много. Още от първата страници потънах в света на Скай, а след това и в този на Кат. Две жени, които на пръв поглед нямат нищо общо, но с напредването на историята, Наташа Лестър представя общата им съдба.

Първо се запознаваме със Скай, която живее в Корнуол заедно с майка си и по-малката си сестра. Всички отбягват нея и сестра ѝ, защото са дъщери на гадателка, но не и Никълъс, който се появява в един августски ден през 1928 година. Двамата стават неразделни от този ден, докато четири години по-късно Ник не се връща в Ню Йорк и я изоставя. В последствие Скай заминава за Париж със сестра си, а по-късно се връща в Англия, където приближаващата война принуждава консервативните англичани да позволят да се създаде екип от жени, които да превозват самолети до базите на Кралските военновъздушни сили. И Скай е една от тези жени. Характерът ѝ е такъв, който не позволява да ѝ се заповядва, действа на своя глава и не се притеснява, че престъпва правила, които подтъпкват женското достойнството и техните възможности. Тя се бори за повече права на нежния пол и трудно някой може да я откаже от нещо, което си е наумила. Въпреки че още от малка се кара със сестра си Либърти, Скай продължава да я обича и да се грижи за нея, когато обстоятелствата го позволяват. Неведнъж се възхищавах на физическата и най-вече психическата ѝ сила. Да преживее толкова несправедливости и все пак да се усмихва на хубавите неща в живота ѝ.

Никълъс е неизменна част от детството на Скай. След неговото заминаване никой от двамата не смята, че отново ще се срещнат, а потиснатите чувства - че ще излезнат на повърхността. Ник със сигурност е мъж на честта и поредният силен образ, който Наташа Лестър създава. Би направил всичко както за приятелите си, така и за онези хора, които са безсилни пред войната. Нямаше как да не го харесвам, при условие че още при срещата му със Скай през онази 1928 г. той я възприема като равнопоставена и не се съмнява в способностите ѝ. Двамата показват какво означава истинската любов, която все пак е оцеляла сред постоянните борби и ужасите на Втората световна война. В началото не знаех какво да мисля за Марго. Изглеждаше ми безчувствена, но се оказва, че не само има сърце, но и го използва. В живота си се среща с много трудности обаче те така ѝ не сломяват духа ѝ, а напротив - караят да продължава да се бори с цялата сила, която притежава. Тя бе подкрепата на Скай и Каро в „Равенсбрюк“.

Либърти е герой, който още от самото начало на книгата така и не успях да харесам. Вярвах, че когато порасне, ще се промени, но тя така и не го направи. Често вербално нападаше Скай и не се притесняваше да съди хората. Наистина последните страници на книгата промениха мниението ми за Либърти. Роуз е една от първите приятелки на Скай, която също пилотира и се включва в екипа на ТСВВС. Двете ходят заедно на партита, имат подобни мнения за любовта и винаги се застъпват една за друга. Катерин Диор или Каро е една от малкото жени шпиони, които участват в Съпротива. Нейният образ се засяга чак в края на „Тайната на Диор“, но пък от написаното се разбира, че сестрата на Кристиан Диор също е притежавала огромен кураж и се е борила да види страната си свободна. Исторически тя наистина е заловена и изпратена в „Равенсбрюк“ - най-големият концлагер за жени в Германия, от който успява да избяга. 

Всички събития, в които участват Скай, Никълъс, Марго и останалите, водят до втората сюжетна линия - тази на Кат, която, като моден историк, е очарована и озадачена от красивите рокли на „Диор“, намерени в къщата на баба ѝ в Англия. И така започва мистерията, която Кат се опитва да разгадае - как баба ѝ Марго се е сдобила с тях и защо не иска да говори по тази тема. На помощ идва Елиът, който трябва да напише книга за жените като Марго и Скай. Двамата се впускат не само в отгатването на истината, но и в един романс, който, изненадващо за мен, ми хареса. Връзката им започва едва няколко дена, след като Кат пристига в Лондон, но тя въобще не ми се стори прибързана. Възхищавам се и на Кат, която е чудесна самотна майка на две малки деца и в същото време има работа, която е на пълен работен ден и често я отвежда в различни държави. Елиът пък е имал бурно минало, което включва три развода и една дъщеря. След него решава да загърби този начин на живот и сега е един отговорен мъж, който би направил всичко за своите приятели и предпочита да каже истината в очите на някого, отколкото да го излъже.

Както виждате, в „Тайната на Диор“ има толкова много герои, на които трябва да се обърне внимание. Всеки един от тях допринася с нещо за развитието на историята, която засяга теми като незачитането на женското мнение, живота по време на война, страха да загубиш хората, които обичаш и жертвоготовността на шпионите, които всеки ден са се борели, за да видят страните си свободни от Хитлер. Още веднъж ще кажа, че Наташа Лестър се е справила чудесно с написването на цялата книга и заради това „Тайната на Диор“ се нарежда сред любимите ми заглавия за 2020 година.