„Царство от мед“ от С. А. Чакраборти

Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара – страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.

Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите – непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.

С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...

„Град от месинг“ е една от първите книги, които прочетох през 2020 и която страшно много харесах. Така че чаках с нетърпение „Царство от мед“ и да, имах големи очаквания за продължението. Радвам се, че С. А. Чакраборти внесе едно разнобразие, благодарение на нови герои, а старите пък израснаха от образите, които бяха в първата книга. Предполагам, че в даден момент ще дам някакъв спойлер от предишната книга, и затова четете на ваша отговорност.

Изненадващо за мен действието не започва веднага след края на „Град от месинг“ (освен първата глава), а са изминали пет години, което не ми пречеше, защото героите вече бяха свикнали с новия си живот и читателят ги вижда в нова светлина. Нахри вече е истинска Бану Нахида и не се притеснява да изпълнява сложни операции. Вече е свикнала с живота, който има в Девабад, но понякога все още жадува за познатите гледки на Кайро. Още в началото си личеше, че Нахри има непокорен дух и ще прави това, което си е наумила, а не това, което ѝ се казва. Болката от най-различните предателства на моменти я заслепяваше, но борбата ѝ да оцелее в двореца на Кахтаните, ѝ помагаше да види отново светлината. Тази ѝ борба много пъти я накара да сведе глава, но нито веднъж - да я примири с дадения избор. Всъщност Нахидата се превърна в по-зряла жена, която да си избира битки, които да побеждава. Трябва да призная, че освен всичко, тя е и добър хитрец, което неведнъж ѝ помогна в Девабад. И ако в предишната книга, Нахри бе в центъра на събитията, то тук се дава възможност и на едни други двама герои да изпъкнат.

Първият е Али, който в „Град от месинг“ за мен не играеше чак такава важна роля до последната битка, когато падна в езерото на меридите. Затова много се надявах, че във втората книга Чакраборти ще задоволи моето любопиство, като разкрие какви нови дарби притежава Али. И тя го направи. Принцът е поредният герой, който израства, и това личи в моментите, в които се изпълчваше на баща си и брат си. Вижда, че народът в Девабад страда и иска да му помогне. Затова се захваща и със строежа на болницата, а и така има възможността да се сближи отново с Нахри. Признавам, че си нямам и на идея какво ще стане между тях двамата, но засега харесвам отношенията им. Също така беше добра идея Али да се отдели от двореца и да заживее на място, където няма да живее в сянката на баща си и брат си. По този начин успя да види как джиновете извън Девабад се справят с предизвикателствата на живота и научи много от тях. А вторият е герой, за когото все още не мога да изкажа мнение, за да не разваля удоволствието на тези от вас, които все още не са прочели книгата, и тепърва ще навлизат в новите проблеми на героите.

С. А. Чакраборти още веднъж обръща внимание на второстепенните герои в лицето на Зейнаб, на Мутрандир, на Джамшид, на Нистрийн, че дори и на Хатсет и на Каве. Те допълват света на джиновете и малко или много са част от приближения кръг на Нахри. Някои от тях я подкрепят, други я спъват, но важното за мен е, че политиката, интригите и борбата за власт не се водят само и единствено от Нахри и Али. В същото време надалеч от Девабад, на дълбоко в Девастана, едни деви се подготвят за покушение срещу краля с цел преврат. Техните действия за пореден път ще вкарат в смут жителите на града от месинг, но нима това не е необходимата постъпка, с която да възвърнат славните дни, когато на царския престол са седели Нахидите?

„Царство от мед“ съдържа всичко, за което един читател би мечтал - разкриването на тайни, митове, които се оказват верни, магията на арабския свят и последователност от приключения и битки. Но не забравяйте, че в даден момент политическите игри и борба за надмощие няма да са на първо място, ако градът бъде пометен от силата на един огнен джин.

Ревю на първа книга - тук.