„Скришни места“ от Катрин Арден

Единайсетгодишната Оли преживява трагична загуба, след която книгите се превръщат в единствената ѝ утеха. И когато случайно попада на обезумяла непозната, която се кани да хвърли книга в реката, Оли забравя за здравия разум, впуска се да открадне книгата и побягва. Книгата разкрива пред Оли страховита история за жена на име Бет, двамата братя, които са я обичали, и странно споразумение с „усмихнатия мъж“ – зловещ дух, който сбъдва най-съкровените ти желания, ала на немислима цена.

Оли е погълната от разказа до следващия ден, когато се отправя на училищна екскурзия до местната ферма „Сумрачната долина“, която крие своя собствена призрачна история. Там момичето открива гробовете на хората, за които е чела в книгата. Да не би усмихнатият мъж да е истински? Не след дълго Оли сама се сблъсква с отговора. На път за дома училищният автобус се чупи, а учителят се връща за помощ до фермата. Но странният шофьор има неочакван съвет за децата: „Най-добре да се махате. Падне ли нощта, ще дойдат и за вас“.

Така започва едно злокобно и страховито приключение. Готови ли сте за него?

Запозната съм с творчеството на Катрин Арден от книгата „Мечокът и славеят“, така че знаех какво да очаквам като стил на писане. Самата книга още с анотацията си показва, че историята е за по-младите читатели, но това не ме спря да се насладя на приключението на Оли. Избрах да я прочета в навечерието на Хелоуин, защото е идеална за този период от годината, а и книгата е от едва 230 стр., които се прочитат за няколко часа.

Няма как да не се припозная в младата ни героиня, чието бягство от реалността намира в книгите. Загубата на важен за нея човек я превръща в затворено дете, което спира да се интересува от заобикалящия го свят. Всичко в живота на Оли върви в един определен ред, докато на брега на реката не намира плачеща жена, която се кани да хвърли книга във водата. Оли не може да го позволи и открадва книгата. Когато се прибира вкъщи, тя започва да я чете и в даден момент е погълната от историята, която разказва за двама братя, жена, в която и двамата са влюбени, и една мистериозна фигура - усмихнатият човек. На следващия ден Оли заминава на еднодневна екскурзия до близката ферма, която, с изненада установява героинята, е същата от книгата, която е откраднала - „Скришни места“. Вечерта, когато автобусът им се разваля, Оли, Коко и Брайън тръгват на мисия с цел спасяване на съучениците им. По време на това пътешествие Оли се оказа доста смела за дете на 11 години. Неведнъж попадаха в ситуация, където повече деца на тяхната възраст биха изпаднали в истерия и плач. Оли поставяше всичко под съмнение, когато ставаше дума за местото, на което бяха попаднали и трудно можеше да бъде измамена.

Радвам се, че Коко и Брайън решиха да последват Оли, защото тримата се превърнаха в идеален екип, а и не е доста приятно да се разхождаш сам в гората по тъмно. И Брайн, и Коко ме изненадаха приятно. В началото смятах, че Коко е типичното гражданско момиче, което си няма и на идея как да се справи в малкия град, където самият начин на живот върви с по-бавни темпове. И да, през първия им ден в бягане от плашилата Коко може и да се страхуваше и често да се спъваше, но нито веднъж не предложи да се откажат и да изоставят съучениците си. Брайън пък не е от онези спортисти, които се интересуват само от себе си и смятат, че четенето на книги е загуба на време. Доста пъти показа, че е истински джентълмен и доказа, че може да е и верен приятел.

Както споменах, обстановката в книгата е идеална за есента - мистериозна книга, призначна история за едни от собствениците на фермата и плашила, които през нощта крадат хора, които се лутат из тъмнината и мъглата. За 230 страници Катрин Арден се е справила много добре със сюжета, с описанията и развитието на самите герои, които в края на „Скришни места“ вече гледат на света с по-различни очи. Авторката се е справила отлично и с представянето на болката от загубата на близък човек. Вярвам, че доста деца, които имат подобна съдба, биха се припознали в Оли. И точно защото книгата се води като детска литература, всички тези хорър елементи са смекчени и обрисувани с цел по-скоро да заинтригуват, отколкото да плашат читателя.

„Скришни места“ е книга както за смелостта, така и за скръбта. В нея реалността и мистерията се приплитат и не забравяйте, че когато падне нощта, откритите места са опасни, а плашила дебнат в тъмнината.

Ревю на „Мечокът и славеят“ - тук.