Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото.
Сам
Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях.
„Тръпка“ бе четивото ни за месец ноември в клуба. Преди няколко години бях започнала да я чета, но явно не ме е впечатлила, защото така и не я довърших. Заради нея подходих скептично към другата книга на авторката - „Пророчеството на гарвана“ или както е на английски - „The Raven Boys“, която впоследствие се превърна в една от любимите ми книги. Така мнението ми за Маги Стийвотър се промени и когато получих шанса отново да прочета „Тръпка“, реших да се възползвам от него. И останах приятно изненадана. Книгата се чете доста бързо, защото е едва 316 страници, а и стила на писателката е лесен за четене.
Признавам, че досега не съм чела книга, която засяга темата за върколаци, ако не броим „Хари Потър и затворникът от Азкабан“. Маги Стийвотър обаче не описва познатите ни истории за тези митични същества, а създава своя собствена. В центъра на всичко това се намира Грейс - главната ни героиня. След като бива спасена от нападение от вълци, тя се... обсебва от тях или поне от един конкретен вълк. Грейс е пълна противоположност на родителите си - отговорна, предпочита точните науки вместо изкуството и се пада повече реалист, отколкото мечтател. Небрежността на родителите ѝ я превръща в младо момиче, което знае как да се грижи за себе си и да се оправя в трудни ситуации. Качества, които са ѝ от ползва, щом се запознава със Сам и научава неговата тайна. Единственият минус в личността ѝ за мен бе забравата ѝ за околния свят, като всичко в живота ѝ се въртеше около Сам. Отделечи се от родителите си, започна по-рядко да се вижда с приятелите си и всичко, от което се вълнуваше, бе как да прекара повече време с гаджето си. Е, аз не съм фен на подобни неща.
Рейчъл е една от двете най-добри приятелки на Грейс. Тя е спойката на триото и успява да намери тема на разговор с всекиго. Присъствието ѝ обаче бе засилено в началото на книгата, а след това се включваше от време на време, колкото читателят да не забрави за нея. Оливия, от друга страна, още от самото начало сякаш се отдръпна от приятелките си. Двете с Грейс си приличат по това, че са по-затворени в себе си и им трябва време, за да свикнат с друг човек. А обичта ѝ към фотографията, няма да коментирам. Още с това ме спечели. Ако не беше случката с Джак, Изабел (сестрата на Джак) и Грейс едва ли биха провели и един разговор. Изабел е популярното момиче в училище, но поради стеклите се обстоятелства, е принудена да търси помощ от Грейс. Нейният образ тепърва ще се разгръща, но от видяното досега мога да кажа, че прикрива чувствата си зад маската си на богаташко момиче.
Животът на Сам още от ранна възраст е бил труден. Едва на 8 години бива ухапан от вълк, скоро след това започва да се трансформира в такъв, а родителите му, ужасени от съществото, в което се превръща, го подлогат на мъчения, с цел да прогонят „демона“ в него. Както са казали обаче, всяко зло за добро. Сам намира своята глутница, която се превръща в негово семейство. Още щом спаси Грейс, той показа, че притежава добро сърце. Моментите между тях двамата бяха изключително сладки и доказват, че има любов от пръв поглед. Чрез неговия образ се научава повече за вълците и техния начин на живот - кога се преобразяват от човек във вълк и обратното, притежават ли емоции, докато са под влиянието на животинския си инстинкт, и има ли лек за това. Бек и останалите от глутницата му показват какво е да си обикновен човек и на Сам толкова му харесва този начин на живот, че ще се бори с всичка сила, за да не загуби тази частица от себе си.
Въпреки че „Тръпка“ е малка по брой страници книга, Маги Стийвотър успява да създаде едно добро начало на поредицата „Вълците от Мърси Фолс“. Ако сте фенове на вълците, горите и зимата, вярвам, че „Тръпка“ ще ви допадне.
Ревю на „The Raven Boys“ - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар