„December TOP 5 Второстепенни персонажи“

С всяка изминала година се убеждавам, че второстепенните герои са също токлкова важни, колкото и главните. Затова реших да посветя днешната класация на тях, като няма да ги назовавам по име, а по книга.

Лия нямаше да се справи с новия си живот, ако Полин не беше до нея. Двете заедно решиха да променят живота си и неведнъж показа, че не са само приятелки, но и сестри. Гуинет бавно започнах да я приемам като част от групичката на Лия и Полин и въпреки мистериозното си минало смятам, че точно заради него ще помогне на приятелката си. В началото групата от асасини на Кейдън ми се стори само като шепа хора, които заедно вършат дадена задача. В последствие обаче започнах да виждам как тези мъже (повечето от тях) са се сприятели и чувстват другарите си като истинско семейство.

Харесвам тази книга заради многото ѝ гледни точки, благодарение на които, читателят опознава освен Ана и Даниъл, но и тяхното обкръжение. Всички те едновременно са еднакви и различни - Ана е рационално мислещата, Даниъл - мечтателят, Хулия - сериозната, Пури - заблудената и Рафа - оптимиста. Чрез тях Испания е представена по един разнообразен начин, което на мен много ми допадна. В тази група има герои, които искат да опознаят и двете страни на страната, и други, които предпочитат да живеят в заблуда.

Избрах „Мраколуние“, а не „Божигроб“, защото в нея участват много от старите герои, но се появяват и нови. Сцената, която най-добре си спомням от цялата книга, е когато Мия и приятелите ѝ пътуваха и си разказваха истории. Така се опознаваха и ако до този момент бяха просто хора, преживели общи неща заедно, то след него вече бяха истински приятели, които до последно се бореха за едно добро бъдеще. В един керван се бяха събрали хора от различни краища на света, с различен начин на мислене и действие обаче имаха подобна съдба и се радваха, че са открили съмишленици.

Сара Дж. Маас е добра в изграждането и на света, в който се развива действието, и героите, които с всяка една книга стават все повече и повече. В този случай обаче в рамките на 100 - 200 страници в „Дом на пръст и кръв“ има толкова много персонажи, че се чудех как ще запомня кой, кой е и по какъв начин ще е замесен в цялата картинка. За пореден път останах приятно изненадана, че успях да се докосна ако не до всеки герой, то до повечето.

Освен че има трима основи героя, С. А. Чакраборти ни залива с още и още. Всеки един от тях съзнателно или не има важна роля за събитията в Девабад. Мутрандир, Джамшид, Зейнаб дори и Хатсет и Каве. Те допълват света на джиновете и малко или много са част от приближения кръг на Нахри. С всяка следваща книга тези персонажи се доизграждат и нямам търпение да ги видя всички заедно, обединени от обща цел.