„Момичетата от пансиона“ от Симон Сейнт Джеймс

Върмонт, 1950 г.

Съществува място за нежеланите момичета – за размирниците, за незаконородените, за непокорните умници. Това място се нарича „Айдълуайлд Хол“. И в цялото градче се носят слухове, че пансионът е обитаван от духове. „Айдълуайлд Хол“ обаче събира четири момичета, които стават много повече от съквартирантки. Прошепнатите помежду им страхове ги обвързват в истинско, дълбоко приятелство… докато една от тях не изчезва мистериозно.

Върмонт, 2014 г.

Колкото и да се опитва, журналистката Фиона Шеридън не може да спре да се връща към събитията около смъртта на по-голямата ѝ сестра. Преди двайсет години тялото ѝ е намерено на обраслото игрище близо до порутената сграда на „Айдълуайлд Хол“. И макар приятелят на сестра ѝ да излежава присъда за убийството ѝ, Фиона не може да се отърси от подозрението, че в целия случай има нещо съмнително.

След като разбира, че „Айдълуайлд Хол“ ще бъде реставриран от нов собственик, журналистката решава да напише материал по темата. Но шокиращо откритие по време на реставрацията ще свърже загубата на сестра ѝ с тайни, които е трябвало да останат заровени в миналото… и с глас, който няма да позволи да бъде заглушен.

Явно сред живописните пейзжащи на Върмонт, дебнат не само чудовища, но и призрачни места. Местности и сгради, пазещи множество тайни. Симон Сейнт Джеймс ни потапя в историята на четири момичета, приемащи мрачен пансион за свое временно убежище, и една журналистка, която ще трябва да се изправи пред миналото, за да напише статията за „Айдълуайлд Хол“.

Някога сред горите на Върмонт съществувал пансион за нежелани момичета - незаконно родени, изоставени, проблемни. За някои от тях той е просто спирка до навършване на пълнолетие, но за други то е дом. Кейти е от първите и може да се приеме като бунтарка. Тя не се страхува да изказва мнението си и да се отдава на яростта, която бошува вътре в нея. Знае как да постави някого на мястото му и може да е хитра и подмолна, когато ситуацията го изисква. Робърта се отдава на спорта, за да притъпи спомените за деня, който толкова я травмира, че спира да говори за известно време. Постепенно се отпуска и показва интелигентния си и разсъдлив характер. Сиси е най-милата и сладката от четирите. Прекалено бъбрива и на моменти наивна, но същевременно дружелюбна и състрадателна. Преструва се на глуповата, за да може околните да не ѝ обръщат извънредно внимание. Най-затворената от групичката е Соня, чиято житейска история е и най-тежка. Преживяла ужасите на Втората световна война, намира спокойствие и сигурност сред коридорите на пансиона.

Почитателка съм на двете времеви линии. В тази от 1950г. се проследява ежедневието на няколко съквартирантки, които въпреки трагедията, която се случва в студена ноемврийска нощ, остават приятелки в продължение на години. Всяка от тях тръгва по своя път и създава семейство. Но никоя не забравя прекараните в разговори вечери, които ги сближават. Шестдесет и четири години по-късно от „Айдълуайлд“ са останали само останки на сграда и мрачни спомени. Втората времева линия е посветена на тайните, които трябва да бъдат разкрити.

Фиона страни от пансиона заради убийството на по-голямата ѝ сестра, случило се преди двадесет години. Журналистическият ѝ нюх обаче се обажда и тя решава да напише статия, научавайки че той ще се реставрира. Тя е от тези журналисти, които не се отказват от истината въпреки трудностите, които срещат. Затова се изправя срещу слуховете за духовете, които обитават местността, и истината за съдбоносната вечер, в която семейството ѝ се разпада. Това обаче не означава, че не я е страх, а напротив - изпитва колебание и недоверие. Но желанието ѝ да разкрие какво точно се е случило през 1950г., е по-силно.

„Момичетата от пансиона“ ме плени. Трябваше ми време да навляза в сюжета и да опозная героите, но след това с интерес разлиствах страниците, за да науча повече за духа на Мери Хенд и какво се е случило с момичетата от „Айдълуайлд“. Романът събира в себе си трилър, мистерия и свръхестествени елементи по един увлекателен начин. А финалът дава цялостен завършек на двете времеви линии, които получават своята правда