„Дъбравата, където мракът притихна“ от А. Б. Поранек

Отраснала в малко селце, близо до гора, пълна с духове, Лиска Радост знае, че магията е опасно нещо, а онези, които я владеят, са чудовища.

Когато собствените ѝ сили се отприщват и предизвикват катастрофални последствия, тя попада в ръцете на Лесник – демона пазител на гората, който ѝ предлага сделка: да му служи в продължение на една година, а в замяна той ще изпълни едно нейно желание.

Отведена в потъналото му в разруха имение, Лиска открива нещо обезпокоително. Тя не е първата, която сключва подобна сделка. Но ако иска да оцелее през тази една година и да се прибере вкъщи, девойката ще трябва да разкрие тайните на домакина си и да се изправи пред призраците от миналото му. Защото нещо се пробужда в Дъбравата. Нещо смъртоносно и незнаещо милост. То плаши дори Лесник и не може да бъде победено, освен ако Лиска не приеме, че наистина е чудовището, в което винаги се е бояла, че ще се превърне.

Почитателка съм на творбите, вдъхновени от фолклора, а когато става въпрос за славянския, интересът ми е още по-голям. „Дъбравата, където мракът притихна“ включва елементи от полския и ми беше любопитно да чета за традиционни носии, ястия и предания.

На границата с Дъбравата жителите на Стодола порастват с предупреждения и истории, разказвани на селския мегдан за магията и съществата, обитаващи дебрите на гората. За огромно съжаление на семейство Радост, дъщеря им се ражда с чародейство в кръвта си. За тяхно щастие обаче сърцето на Лиска е преизпълнено с добрина и нежност и тя никога не би използвала дарбата си за злини. Всъщност дава всичко от себе си да се впише в живота на село с идеята да си намери съпруг, с което да спре злословията по свой адрес. Сключвайки сделка с пазителя на гората, Лиска вижда решение на най-големия си проблем. Постепенно Къщата под самодивското дърво се превръща в неин дом, а обитателите ѝ - в семейство. Семейство, изпълнено с тайни, но и готово да се подкрепя и защитава.

В подобни кратки романи не се набляга толкова на второстепенните персонажи. Самите главни герои по същество са малко или много по-интровертни и следователно приятелския им кръг е тесен. „Дъбравата, където мракът притихна“ не е изключение от правилото. Маришенка е братовчедка на Лиска и най-верният ѝ защитник. Не желае да остане в селото, а мечтае за града, където възможностите са безкрайни. Няма как да не спомена пакостливият, но сериозен домашен дух Яга, който, в крайна сметка, се привързва към Лиска и Лесник. Ще спомена и Флориан, който физически се появява само в една сцена, но потайността около него и съдбата му вкарва мистериозна нотка в романа. Като се замисля, има повече второстепенни герои от очакваното, но без дълбочината, която аз харесвам и оценявам.

Някога един магьосник искал да бъде най-велик сред себеподобните си. Твърдоглавието му го накарало да сключи сделка със стар бог. Момчето получило това, което най-силно искало, но загубило сърцето си. Лесник не се оказва толкова застрашителен и бездушен, колкото го представят легендите. Не е мил, но милее и защитава обитателите на Дъбравата. Сухият му хумор крие уморената душа на седемстотингодишен мъж, който в продължение на векове се бори със зъл бог. През месеците, прекарани заедно, Лиска открива своето място, а Лесник - светлината в мрака. Беше приятно да чета за постепенното отпускане на Лесник в нейно присъствие и копнежа му най-сетне да се разкрие истински пред някого.

Като цяло съм доволна от книгата. Действието бе плавно и в интерес на истината няма бездействие в сюжета. Това, което куца, обаче е романтиката между главните герои. Така и не усетих химията помежду им, а само закачките. Да, създават някаква връзка, но тя по-скоро е емоционална. Смятам, че много по-добре щеше да стане, ако Лесник бе влязъл само в ролята на наставник. Финалът ме натъжи, но съм удовлетворена от него. Реалистичен е и показва, че ако намериш за какво да се грижиш, тъгата няма да те погълне. Романът учи още на това да не се страхуваме от неизвестното, а да го опознаем и приемем.