Големият град може и да предлага възможности и да сбъдва мечтите, но в замяна взима своето - дълги часове, прекарани на път за работа, в работене и вършене на чужди задачи. Животът се превръща в стресиращо оцеляване и в един момент човек си прави равносметка и осъзнава, че почти нищо не е постигал в личен план.

След инфарктът на шефа ѝ Джийни осъзнава, че не иска живот, в който работата изцежда всичко от нея. Напуска големия град, приемайки предложението на леля си да поеме местното кафене. Със смесица от страх и колебание, тя постепенно свиква с новия си живот, потапя се в рутината на кафето, разговорите с новите приятелки и срещите с фермера Логан. Джийни е забавна, жизнена и добронамерена - лесно се сприятелява и успява да внася радост в живота на хората около себе си. Когато си науми нещо, измисля най-различни, понякога пресилени решения, което я прави чаровна, но същевременно понякога я поставя в нереалистични ситуации. Въпреки симпатичната ѝ енергия и стремежа ѝ да открие своето място, героинята остава леко повърхностна и понякога предсказуема

Логан определено имаше потенциал да спечели симпатиите ми. Той е мил, добър и всеотдаен - човек, който винаги е готов да помогне на нуждаещите се и който се грижи за общността си. Само че се дразнех на нерешителността му. Да, бил е наранен и изоставен и целият град е станал свидетел на случилото се, което го е направило по-предпазлив. Но като зрял мъж би трябвало да знае как да комуникира открито с жената до себе си. Вместо това Логан понякога се затваря в собствените си съмнения, позволява им да го объркат и отблъсква Джийни с неверни предположения.

Главната причина да посегна към „Кафене Пъмпкин Спайс“ беше именно есенната атмосфера, която обещаваше уют, аромат на кафе и тиквени сладкиши. И наистина, в началото описанията са очарователни - по улиците на Дрийм Харбър падат златисти листа, витрините са украсени с тикви, а въздухът ухае на канела и карамфил. Лори Гилмор успява да създаде усещане за топлина и спокойствие, което веднага те потапя в сезона. Само че тези моменти са малко и с напредването на историята есенният дух постепенно се губи. Очаквах повече сцени в самото кафене - моменти, в които Джийни се учи да прави кафе, да общува с клиентите и да намира удоволствие в малките детайли на новата си работа. Вместо това авторката просто споменава тези действия, без да им придаде дълбочина.

Книгата е лека и приятна, с типично уютно настроение и усещане за ново начало. Героите са симпатични, но им липсва дълбочина, а романтичната линия остава твърде повърхностна и предвидима. Все пак книгата е подходящ избор, ако търсите нещо леко и ненатоварващо - история, която се чете бързо, дори и да не оставя трайна следа.

От години картите таро ме привличат и все си казвам, че се науча да ги чета, но така и не стигам до това. Затова, когато видях, че издателство „Бард“ ще издадат книга, в която таро картите са част от самата магия на света, веднага знаех, че ще я прочета.

Магията в кралство Орикалис е тясно свързана с таро картите. Всеки с магически потенциал трябва да премине през академията, за да получи право на легална практика. Там учениците се обучават в три основни направления - рисуване, тълкуване и активиране. Само малцина обаче притежават дарбата да създават нови аркани, като за това се използват специални мастила и ритуали. Малките аркани са част от ежедневната магия и се използват свободно, докато Големите аркани се смятат за изгубени или митични. 

Една година от живота си Клара Сивомеч - Шевал - прекарва в затвора „Халазар“, където успява да запази себе си. Месеци наред нелегално рисува карти за началника, което е иронично, защото именно това е причината за присъдата ѝ. Единствената ѝ цел оставя бягството и събирането със сестра ѝ. До появата на принц Каелис, който я принуждава да му помогне да открадне карти от краля и да открие картата Свят, която може да изпълни всякакво желание. През това време Клара трябва да се представя за негова годеница и да посещава академията, където да усвои нужните умения. Тя притежава силен характер – умее да притегля рисковете и да не си затваря очите за неправдите и лъжите, ако те не засягат близките ѝ. Най-много ми хареса как тя, израснала с любов към рисуването на карти, се противопоставя на идеята на академията да се прилага контрол над магията, и рисува с емоции.

Принц Каелис е пълна противоположност на Клара - студен, тих и дистанциран. Благодарение на него академията съществува и той я защитава по всякакъв начин, включително като се противопоставя на опитите на по-големия си брат да наложи контрол над нея. За поданиците на кралството той е принц, за студентите - директор, но за Клара е човек с ясно поставени цели, който действа с хладна логика и вътрешна дисциплина. Двамата се допълват по един хубав начин и ми допадат като двойка. Връзката им се развива постепенно - от неприязън (от страна на Клара) до доверие, което се изгражда с време. А някъде между закачките, опасните коридори на академията и баловете, изпълнени с интриги, страстта и любовта припламват. 

Започнах „Академия „Аркана“ без очаквания, а може би точно затова останах толкова очарована. Елис Кова поставя основите на интригуваща поредица с карти таро, родословното дърво на Клара (продължавам на теоризирам кое е семейство Шевал), ревисанското кралство (то предшества Орикалис) и Светопазителите (мистериозна група, пазеща магията на таро). А в края на романа ще откриете списък с всички карти, които са използвани до момента, и за да бъдат измислени толкова детайлно, говори за прецизност от страна на авторката.

Природата около нас се променя - дърветата се обагрят в топли нюанси и листата започват да покриват земята. Есента ни приканва да се забавим, да се сгушим в топли дрехи и да потърсим уют в страниците на добра книга. Именно затова подготвих пост, който ще ни помогне да изберем подходящи тематични четива за този красив и вдъхновяващ сезон.

Съдбите на три момичета се преплитат - Емер, осиротяла вещица, предлага заклинания на отчаяни жени в замяна на частица от душата им, Зара, която търси начин да върне починалата си сестра чрез окултни ритуали, и Джуд, дъщеря на милиардер, прокълната след сделка с демон и отчаяно търси спасение. Трите решават да обединят сили, за да се спасят от мистериозни убийства.

Ако искате още един самостоятелен роман, ви споделям за „Ноктикадия“. Лилия Веспертин получава неочаквана пълна стипендия за елитен университет, разположен на изолиран остров, където в миналото са се случвали зловещи събития. Тя решава да приеме покана, за да разкрие истината за смъртта на майка си. Така се сблъсква със студения и властен д-р Деврик Брамуел.

След неуспешна мисия Клара попада в затвора „Халазар“ заради нелегално рисуване на карти таро. От там я измъква принц Каелис, за да нарисува фалшификати на определени карти. Клара обаче трябва да се преструва на негова годеница и да посещава часовете в академия „Аркана“, където ще научи тънкостите на таро. Същевременно трябва да свикне с присъствието на принца и неговия дразнещ характер, към който се привързва.

Кидан е сираче, израснало далеч от света на семейството ѝ, в който човешките кръвни линии се свързват с вампири, за да придобият власт. Когато сестра ѝ Джун изчезва, Кидан е убедена, че е отвлечена от Сусениос Сагад - вампир, обвързан със семейството им от поколения. За да я открие, Кидан трябва да проникне в елитния университет „Юкслей“, където вампирите управляват зад кулисите. 

С изчезването на сестра ѝ Салем е принудена да продължи традицията на рода Салазар. Заема нейното място в университета „Мортимър“. Сред коридорите му, изпълнени с тайни и ритуали, среща художника Казимир. Мрачната и обсебващата му страна привлича Салем, но нейната задача е да научи какво се е случило с сестра ѝ Оливия.

Включвам българско фентъзи, чието действие се развива в околността на София или по-точно болница, която не лекува хора, а безсмъртни създания. Създания, които след 1779г. започват да остаряват. Създателят на болницата - Михаил Коровин, вярва, че Амелия е ключа към намирането на лек.

Признавам, че дълго отлагах да напиша това ревю, защото исках да подходя с повече внимание към него, да ви предам емоциите, които изпитах, докато четях романа. „Нямаше бог за нас“ може и да започва като обикновена история на момиче, което се лута и не знае как да се върне към живота. А след това среща лошото момче, каращо я почувства любовта, страстта, болката, огорчението. Още от самото начало става ясно, че това една лична изповед на авторката и фактът, че романът е създаден от личните ѝ дневници, веднага докосна сърцето ми. 

Въпреки всичко, което е преживяла и ще преживее, Кая е парченцето светлина и надежда, което всеки от нас трябва да притежава. Тя е моралният компас, показващ ни кои неща са грешни и кои - правилни. Може и да смята, че не е обичана достатъчно, но това не ѝ пречи сама да раздава обич и подкрепа. Да бъде мълчалива или гласна опора на някого в неговата скръб. Ценностната ѝ система, включваща доброта, любезност и нежност, заедно с умението ѝ да пази тайни я правят толкова отличаваща се личност сред учениците в частното училище. Кая е рядко срещано цвете, осъзнаващо в хода на сюжета, че трябва да прекъсне токсичните си взаимоотношения, за да разцъфне отново. Прави трудни избори и взима трудни решения, които сломяват духа ѝ, но неведнъж героинята доказва, че притежава непоклатима воля и неволите я правят още по-силна.

„Нямаше бог за нас“ засяга множество тежки теми. Иван и приятелите му ясно показват, че няма как да пораснат свестни деца, когато родителите им са ги оставили на произвола на съдбата, принуждават ги да правят неща, които те не искат, желаят да контролират животите им или ясно показват пренебрежението си. Самите деца имат пари, влияние и власт, но зад купоните, алкохола и наркотиците прозира най-голямата липса - обичта. Тази липса се превръща в тъмнина, която бавно ги поглъща - тъмнина, изразена в отчаяни постъпки, разрушителни избори и болезнено усещане за самота. Именно тук романът разкрива как липсата на стабилна семейна среда, емоционална грижа и истинска връзка с родителите може да подтикне личността към зависимости, агресия и саморазрушение. Авторката показва, че зад привилегиите и привидното благополучие често се крие празнота, която трудно може да бъде запълнена.

Завършвам с още едно признание - с разгръщането на първите страници вярвах, че няма да се разберем с „Нямаше бог за нас“. Не можех да схвана повествованието на онази Кая, която е готова да сподели с приятелката си за онези години. Но щом започна разказа ѝ, се потопих в силно наситените с емоции моменти, които ме разтърсваха и често караха очите ми да се насълзят. Историята ме увлече с начина, по който едно момиче преминава през самотата, впуска се в първата си любов - любов, която я разрушава, - и въпреки това намира сили да се изправи отново и да поеме контрола над живота си. Тъкмо тази искреност и сурова емоционалност направиха романа толкова въздействащ за мен. 

Любляна Славенина успява с един завладяващ стил на писане да пресъздаде първата любов, първата загуба, първият спор, първото осъзнаване, първата борба. Показва покварата върху младото поколение и че все пак има възможност човек да прекъсне този порочен кръг и да се измъкне от разрушенията.

Приказната обстановка на „Енциклопедия на феите от Емили Уайлд“ е основната причина да харесам романа - с мъгливите гори, суровите зимни пейзажи и усещането, че магията се спотайва зад всяко дърво. Атмосферата е създадена с внимание към детайла и те потапя напълно в света на феите.

Действието се развива в алтернативна версия на нашия свят, където хората живеят със знанието, че сред тях и дълбоко в гората живеят феи. Има множество доказателства за тяхното съществуване и на тяхна база е създадена цяла дисциплина - дриадология, имаща за цел да събере всички научни трудове, статии и енциклопедии, които да дадат по-ясна представа за Приказния народ. Двете най-разпространени подгрупи обикновени феи са стадните феи, които рядко общуват извън общността си, и браунитата, които обичат да се занимават с кражби, благословии или проклятия. А всички човекоподобни феи са известни като дворцови. Дворовете им в Юсландия им се местят със снега и организират пищни балове около замръзнали езера заради обичтта си към музиката. Могат да подмамят някого в таните си и в последствие той да бъде открит жив, но с празна черупка.  

Слизайки от кораб с един сандък книги и кучето си, Емили Уайлд пристига в Храпънсвик, за да изследва Потулените - тайнствен вид феи, за които се знае много малко. Селцето не е от най-гостоприемните места за чужденци и на местните им трябва време, за да се доверят на Емили, която, всъщност, не прави никакви усилия, за да се сближи с жителите. Самата тя е интроверт, разговарящи по-лесно с феите, и честна до болка без да осъзнава как думите ѝ могат да прозвучат рязко. Под повърхността ѝ обаче се крие топло сърце и способност за дълбока лоялност и грижа. Едва ли би имала някакви приятели, ако колегата ѝ Уендъл Бамбълди не игнорираше нежеланието ѝ за контакт и не ѝ предлагаше помощта си. Нейна пълна противоположност със своята вечна усмивка и харизматичност. Но зад лекомислената му фасада се крие интелигентен, проницателен и загадъчен човек, който разбира както света на феите, така и хората. Той е лоялен, неочаквано грижовен и готов да бъде опора, дори когато не е поканен.

В романа има любовна нишка, но в интерес на истината тя е неудовлетворяваща. Моментите между Емили и Бамбълди бяха недостатъчни, за да ги възприема като двойка. Предложението на Уендъл ми дойде изненадващо и прибързано, а Емили започна да го възприема като потенциален любовен интерес именно след този момент. Финалът е претупан - спасяването на Емили става припряно и накрая трябва да ни бъде казано какво се е случило с краля на дворцовите елфи в Юсландия. 

„Енциклопедия на феите от Емили Уайлд“ е една уютна и магическа история, представяща ни  свят, удивително близък до нашия - само че такъв, в който митовете и легендите за феите са реалност. Чрез погледа на любознателна изследователка си приромняме, че магията може да се крие и в най-обикновеното стига да сме способни да я видим. А кой знае - може би Приказният народ наистина ни наблюдава от заобикалящата ни природа.