Време е отново да се завърна във Върмонт и този път Дженифър Макмеън отвежда читателя до клиника, в която доктор Хилдрет лекува психично болни, и къща, в която нейните внуци растат щастливи и обгрижвани. А паралелно на тази сюжетна линия десетилетия по-късно популярна водеща върви по следите на отвлечени момичета, които по един или друг начин са неразбрани. 

Откакто стават сираци, Вайълет и Ерик заживяват с баба си. Не ходят на училище и не дружат с другите деца и въпреки по-затворения начин на живот те са радостни. Вайълет има своите книги, а Ерик - животните си. Тайната им е книгата им, в която събират информация за всякакви чудовища и как да бъдат победени. Не посвещават никого в тайната си до появата на Айрис. Двамата ѝ показват какво представляват семейните вечери, карането на колело, ходенето на кино и гледането на страшни филми. С изминаването на дните Айрис се разкрива пред брата и сестрата и спомените ѝ бавно излизат на повърхността. А с тях и тайните на доктор Хилдрет, включващи тунелите под Хотела. Харесах всяко едно от децата заради тяхната дълбочина в образите им. А братско-сестринската връзка между Вайълет и Ерик бе специална за мен, защото и аз имам брат и много добре знаех, че зад дразненията и караниците винаги има любов.

През детския погледа на Вайълет, Ерик и Айрис виждаме чудовищата като истински, зли и опасни, но я има и тази детска наивност, че те могат да бъдат победени. Желаят да ги надвиват и се впускат в сражения без да се страхуват. Но чудовищата раждат ли се такива, или биват създадени? Естествено ли е да изпитват гама от емоции? Трябва ли да живеят сред хората и да се третират като такива? Все въпроси, породени от преживяното на децата и по-късно - от разследването на Лизи. 

Професията на Лизи Шели като водеща на подкаст за ловене на чудовища е повлияна от миналото ѝ. Тя знае, че свръхестествените създания не съществуват, но от малка е заинтригувана от необяснимите неща. Затова подкастовете ѝ съдържат само легенди и разкази на очевидци. Проучванията ѝ никога не водят до истински разкрития и разгадаване на митовете. Но поредният случай на изчезнало момиче и оставените улики за Лизи, насочват героинята, че случаите са лични. Изсвършителят го прави заради героинята. Някъде - в горите и по пътищата, Лизи е дебната от нейната сестра и я чака. Тази времева линия не ми беше толкова интересна до обрата във финалните страници. 

Харесвам Дженифър Макмеън като авторка, но явно няма да бъда голяма почитателка на всяка нейна книга. В началото „Децата на хълма“ много ми допадна, но в един момент сюжетът ми стана скучен и въпреки че четях глава след глава, имах чувството, че нищо не се случва. Признавам, че обратът за това коя е Лизи бе страхотен и му се насладих при все това, че го предвидих и то само защото ми хрумна колко яко ще е ако Лизи се окаже не тази, която очакваме. Ако сте почитателка на авторката и на творчеството на Мери Шели, вярвам че ще я оцените подобаващо.

Ревю на „Удавниците“ - тук.

Ревю на „Поканените“ - тук.

От доста време исках да направя този пост, но трябваше да довърша поредицата, за да мога пълноценно да оценя всяка рисунка, която ще видите. За тези от вас, които не са запознати с Еванджелин Фокс, Принца на сърцата, Валенда и Великолепния север, ви препоръчвам първо да прочетете поредицата „Каравал“ и след това да се впуснете в това приключение. Реших, че ще е забавно да разделя рисунките не по артисти, а по книгите, от които са вдъхновени.

Други

Дойде времето за финала на историята на Ева и Джакс. Проклятия, загубени спомени и магия се преплитат в третата книга от поредицата и въпросът, който неизбежно се задава, е дали Еванджелин ще получи своя щастлив край. 

Стефани Гарбър се превърна в моя любима авторка, защото романите ѝ са като приказките, които ми четяха като малка. На моменти може и да са прекалено сладникави, но пък кое момиче не желае да се потопи в приказната атмосфера на омагьосана гора и уютна странноприемница или пък да въздиша по прекрасните ефирни рокли и злодей, който би унищожил сърцето си, за да може любимата му да оцелее. 

Изгубила спомените си Еванджелин се лута между опитите си да си спомни и реалността, която Аполо се опитва да ѝ пробута. Ума ѝ може и да не помни, но сърцето много добре знае каква опасност се крие зад усмивката и милото държание на принца и Ева така и не може напълно да се отпусне в негово присъствие. В началото на романа виждаме една по-различна версия на Еванджелин - тази на неуверено момиче, което не знае дали трябва да се бори за щастливия си край. Към края тя е същата, каквото я познаваме - смела, решителна и непреклонна, ставайки въпрос за чувствата ѝ към Джакс. Защото дори когато не го помнеше, Еванджелин усещаше, че има специална връзка с него. Самият Джакс никога не е бил злодей, а прокълнато момче. Когато за първи път го срещнах в „Легендата“ дори и не подозирах, че ще искам да науча историята му. А сега му симпатизирам и се разтапях, виждайки колко страда, че Ева не го помни или опитите му да я защити. Еванджелин е по-добрата половинка на Принца на сърцата и се радвам, че в крайна сметка никой от двамата не се отказа от връзката им. 

Трябва обаче да призная, че „Проклятие за истинска любов“ има и своите минуси. Нека да започна с множеството въпроси, които така и не получиха отговори. Как точно Джакс е станал Орисия? Защо постоянно яде ябълки? Къде изчезна Марисол? Всъщност каквито и второстепенни герои да имаше в поредицата, то те тук дори не бяха споменати с изключение на Ла-Ла, Хаоса и семейство Валор. Много исках да науча как точно са се озовали Валор в Арката и като цяло мистерията около тях да се разкрие. Това ми желание не се сбъдна, така че се надявам на нова поредица, която да се фокусира върху това влиятелно и могъщо семейство. 

Днес трябва да кажа довиждане на Великолепния север и приказните създания, които приютява, но вярвам, че някой ден ще се върна, защото в тази магическа земя се зараждат други истории.

Ревю на „Имало някога едно разбито сърце“ - тук.

Ревю на „И заживели вечно нещастни“ - тук.

Най-накрая успях да посетя Скандинавия, като реших да дам старт от най-щастливата държава в Европейския съюз според различни изследвания, а именно Дания - място, където толерантността, свободата и разбирането се намират на всяка крачка.

Преди да ви споделя каква беше нашата програма, нека напиша и няколко думи за града. Копенхаген е столица и най-голям град на Дания. Историята му може да се проследи от 800 г., когато на мястото на сегашния център е имало малък рибарски град. През 1343 г. крал Валдемар Атердаг обявява Копенхаген за столица на Дания – днес седалище на правителството и роден град на датското кралско семейство. 

Към 12:00 местно време кацнахме в Копенхаген и се запътихме към метрото, с което за двадесет минути стигнахме центъра, където се намираше хотелът ни. Може да си купите единичен билет или такъв за няколко пътувания. В нашият случай си купихме единични, защото местоположението на хотела ни бе на централно място и всичките забележителности, които си бяхме набелязали, се намираха на прилично пешеходно разстояние. Оставихме си багажа в Generator Copenhagen, като имайте предвид, че този хотел се води и като хостел, така че внимавайте при избирането на вид стая, и оттам се запътихме към първата забележителност.

Площадът „Конгенс Нюторв“ e най-големият площад в града, който е изграден от Кристиан V през 1670 г. Важни сгради с изглед към площада включват Кралския датски театър, двореца „Шарлотенборг“ от 1671 г.,  двореца „Тот“ от 1683 г. (сега френското посолство), хотел D'Angleterre и универсалния магазин Magasin du Nord. В центъра му се намира конната статуя на Кристиан V, която изобразява краля, облечен като римски император с шлем с лавров венец. След направените снимки се разходихме в крайбрежния район „Нюхавн“, намиращ се в непосредствена близост до площада. Той също е построен по нареждане на крал Кристиан V с цел по-добър достъп от морето до „Конгенс Нюторв“, където навремето корабите обработвали товари и улов на рибари. След Втората световна война районът запада и в последствие се съживява, благодарение на цветните сгради, където сега туристите и местните могат да хапнат морски дарове в ресторантите и да пият традиционни напитки в баровете.

През този ден частично се разходихме и по „Strøget“ - най-популярната търговска улица в града. На нея може да откриете всякакви магазини - от H&M, Zara и Lego до Michael Kors и Armani. Препоръчвам ви да си купите сувенири от тази улица, защото са с една идея по-евтини от тези по площадите и „Нюхавн“. Ако търсите молове, ще намерите само търговски центрове с маркови дрехи. Самите молове се намират в покрайнините на града.

Привечер решихме да се разходим в градината на замъка „Розенборг“, която е най-старата кралска градина в провинцията. Той е построен от датския крал Кристиан IV като лятна резиденция за кралското семейство. Днес в него се помещава Музеят на кралските съкровища, включващ датската корона „Регалия“, килима за коронации и трона на Дания.

Сутринта започна с пиене на кафе в „Макдоналдс“, което се оказа изненадващо вкусно и най-евтиното от всичките кафета, които пих в Копенхаген. Причината да изберем това заведение беше по-ранния час, в който тръгнахме, а в 09:00 сутринта повечето кафенета не работят. Може би тук е редно да спомена цените. В Дания се използва датската крона и аз лично винаги използвах приложение за обменен курс, за да съм наясно колко точно плащам. Едно капучино излиза около 10-15лв., един обяд (две кафета, два сандвича и един десерт) около 70лв., а пък една вечеря (две основни и две води) около 100лв. В Копенхаген е скъпо и просто трябва да се настроите, че голяма част от бюджета ви ще отиде за храна. 

Първата забележителност за деня бе кралската резиденция „Амалиенборг“. Всъщност той е дворцов комплекс, който първоначално е построен от четири благороднически семейства на Копенхаген. В центъра му се издига статуята на основоположника на ,,Амалиенборг'' - крал Фридрих V. В 12:00 часа има смяна на караула, като шествието започва още в 11:30 от замъка „Розенборг“. Лично аз останах разочарована от разглеждането на „Амалиенборг“, тъй като очаквах да видя много повече стаи на бившите монарси от само няколкото кабинета, които реално се разглеждат. Срещу двореца се намира църквата на Фредерик, известна още като Мраморната църква. Първият камък на градежа е положен от самият крал, но в последвалите години строежът се бави и дори спира. Сградата може да се похвали с най-големия църковен купол за цялото Скандинавие. Входът е свободен и ви препоръчвам да влезете и да поседите поне пет минути на тишина и да се насладите на архитектурата. 

Отново минахме по „Strøget“, за да стигнем до друг дворец в града - „Кристиансборг“. Никъде другаде по света няма друга сграда, която да обединява под покрива си седалището на парламента, наричан Фолкетингет, Върховния съд и офиса на премиера. Съжалявам, че не го разгледахме и отвътре, защото „Кристиансборг“ подхожда много повече на кралска резиденция. 

Продължихме с безцелна разходка в тази част на Копенхаген. Минахме покрай няколко канала и стигнахме до „Нюхавн“, в чийто край имаше бутки за улична храна. Решихме там да хапнем и си взехме порции с датски наденички и картофена салата с карамелизиран лук.

През 2000г. Копенхаген и Малмьо, Швеция са свързани с моста Йоресунд. Пътуването с влак отнема едва четиридесет минути и нямаше как да не посетим Малмьо. Другият вариант за градски транспорт е автобус, който излиза по-евтино от влака, но е с двойно по-дълго времетраене. Влакът ви спира на гарата, която е в центъра на града и първата забележителност, която ще видите е площад „Сторторгет“, който се отличава като най-старият и най-големият площад в града. На него се намират кметството, къщата на Jørgen Kock, хотел Крамер и аптеката Lion (най-старата аптека в Швеция), като в центъра му стои конната статуя на крал Карл X Густав. 

Ако желаете да се потопите в Средновековието, задължително посетете площад „Лила Торг“, където ще видите няколко къщи, характерни за този период. Някога е служил като пазар за хората с павилиончета за хранителни стоки, месарници и пекарни. Днес има кафенета и ресторанти. Парк „Кунгс“ е отворен през 1872 година на мястото на бивша територия, прилежаща към двореца на града. Той е най-големият и най-старият парк в Швеция. Отличаващото парка от останалите е растителността от редки видове. В близост до него се намира и Градската библиотека на Малмьо.

Замъкът „Малмьо“ е най-старият запазен ренесансов замък в северния регион. Тук се помещава и Музеят на изкуствата в Малмьо, а Домът на командира и мелницата на замъка се намират в близост. Очаквайте по-скоро крепост, каквато е била ролята на замъка в миналото. За накрая оставихме католическата църква „Св. Петър“, която e най-старата сграда в града и е построена в готически стил.

Въпреки че Малмьо е третият по големина град в Швеция, няма какво толкова да покаже. Разглеждането на всичките забележителности, пиенето на кафе и обядването ни отнеха около четири - пет часа. Не си отделяйте цял ден, а само половината. Казвам го от личен опит, защото ние пристигнахме към 10 сутринта, а влакът ни за Копенхаген бе чак в 18ч. и се наложи да се разхождаме безцелно и да влизаме в малкото търговски магазини. Сега разбирам защо в екскурзиите в дадения ден освен Малмьо се разглежда и Лунд.

Много исках да посетя някоя пекарна и да хапна датско печиво. Не съм почитателка на ролцата затова се насладих на краосаните. След закуската разгледахме Кметския площад, чиято основна сграда, разбира се, е кметството. В него се съхранява и Световният часовник на Йенс Олсен, чиито дисплеи включват лунни и слънчеви затъмнения, позиции на звездните тела и др. В центъра на площада се намира още Драконовият фонтан, изобразяващ бик и дракон в битка.

Върнахме се назад по „Strøget“ и хвърлихме поглед на Кръглата кула, построена от Кристиан IV, като идеята е била в една сграда да се комбинират църква, библиотека и обсерватория. Днес в Кулата се помещава само обсерваторията, до която се стига по спираловиден коридор, построен по този начин, за да може в миналото конете лесно да се движат. Следобедът го посветихме на градините „Тиволи“, в които се помещава и третият най-стар увеселителен парк в света. Името е препратка към италианския град Тиволи, където се намира Вила Адриана – лятна резиденция на император Адриан. Архитектът Карстенсен е силно впечатлен от гениалната концепция и я прилага в Копенхаген.

Ден 5:

Полетът ни беше чак вечерта и след като освободихме стаята и оставихме багажа в хотела, отидохме до цитаделата „Кастелет“. Тя е построена като крепост, за да се охранява входа на пристанището. Днес в района се провеждат различни военни дейности, но също така служи като обществен парк и историческо място. В непосредствена близост се намира и небеизвестната статуя на Малката русалка, известна още като Русолочка. С годините тя се е превърнала в емблема на Копенхаген, като със своята височина от 1,25 м. представлява и една от най-малките градски емблеми в света. 

След хапване в популярната верига кафене - Espresso House, си хванахме метрото до летището и минавайки покрай красивите преградия, се сбогувах с Копенхаген, който спечели сърцето ми със своите канали, цветни фасади и велоалеи. 

Много обичам dark academia романите, развиващи се в стари замъци, обладани от тайни и мистерии и заобиколени от мъгливи и призрачни дървета. А „Готикана“ печели именно с готическата си атмосфера, носеща се още от първите страници. 

Отгледана от майка си шизофреничка Корвина е научена на основното, за да оцелее извън пределите на малкото градче и колибата, в която живее. Но тя желае свобода и ново начало и затова решава да приеме писмото от университета „Верънмор“. И докато от прекачването на прага му осъзнава, че има нещо мрачно и загадъчно, в същото време намира верни приятели, които да я приемат такава, каквато е – затворено момиче, което носи гривна със скъпоценни камъни, гори тамян в сенките и гледа на карти Таро. Чрез нейния персонаж авторката засяга темата за определени заболявания и как те влияят на заобикалящата ни среда. Корвина има някакво развитие - отпуска се и вече не се притеснява да разговаря с околните. Обаче така и не става самостоятелна, както в началото иска. 

В мрака на коридорите на университета Корвина среща дявола със сребристите очи на „Верънмор“. Вад Девъръл е енигма и никой не знае нищо повече за него освен че кара докторантурата си и най-добре познава околността. Неговият образ е класически за този жанр и читателят е заинтригуван от него заради неговата мистериозност и тъмнина. Причината, поради която обръща внимание на Корвина, са нейните виолетови очи и предсказанието, което му е направено преди години. Двамата имат своите тайни и мрак, но заедно ще се изправят пред всичките трудности. Все пак Вад е планината, на която Корвина строи своя замък. 

Героите може и да са интересни, но не усетих дълбочина в тях. Отношенията между Корвина и Вад се развиха доста бързо и химията липсваше. Почти всички им диалози ми бяха странни, а да не споменавам 18+ сцените, които ми дойдоха в повече. Има тънка граница между интимност и пошлост и авторката, за съжаление, отива към по-негативната страна. „Готикана“ започна интересно, но след средата имаше няколко глави, в които нямаше развитие в сюжета. Финалът пък бе задоволителен, но останах с чувството, че някои от въпросите не получиха отговор. Самата авторка намеква, че това е било намерението ѝ, но признавам, че леко се разочаровах.

Ще завършва ревюто с нещо положително, защото все пак дадох три звезди. Ако се преглътне романтиката в книгата, ще се насладите на описанията, които ви пренасят във „Верънмор“ и заедно с героите крачите из мрачните му коридори и се опитвате да разберете какво точно се е случило преди толкова години, за да породи легендите за духове. RuNyx създава обстановка, която е подходяща за мрачното есенно време и вярвам, че ще насладите най-добре на романа, ако го прочетете този сезон.

Септември беше доста забързан откъм професионални задължения и не успях да прочета всичките книги, които си бях подготвила. По никакъв начин не съм разочарована от този факт, а напротив - вълнувам се, че остават за призрачния месец. В списъка ще включа романтика, фентъзи, криминалета и паранормално.

Една забавна и сладка книга, в която деветнадесетгодишна вещица на шега проклина бившия си. До момента, в който той не пристига в малкия град на Виви и цялото проклятие не се стоварва върху него и града. И докато двамата се справят с проблемите, чувствата помежду им отново припламват. Избрах този роман, защото искам нещо ненапрягащо и забавно.

Тази книга не е издадена на български език, но това няма да ми попречи да се впусна в атмосферата на малкото градче, в което пристига главната героиня, за да поеме управлението на кафенето, завещано ѝ от леля ѝ. Други тропи, които се срещат, са grumpy x sunshine и намиране на семейство. Ако анотацията не ви допада, то ще се влюбите в сладката корица, която ще се хареса на всеки почитател на есента и кафенетата.

Мисля, че доста от вас са чували за нея - академия, в която зодиакалният ти знак определя магията ти. Двете главни героини са осиротери близначки, които научават, че не само са феи, но и са единствените живи наследници на Солария. Те трябва да се обучат в Академията, но там ги очакват четиримата небесни наследници, на които им е обещано да управляват кралството заедно. Сред страниците има романтика, магия, всякакви свръхестествени същества и астрология.

Включвам книга, която прочетох миналият месец, но няма как да не я спомена. Корвина заминава за величествен замък, помещаващ универститет, за да получи свободата, която не може да получи в малкия град, където всеки говори за нея и майка ѝ. Авторката ни пренася в обладани от загадки и потайности коридори. Описанията със сигурност ще ви пренесат в мъгливите гори, където преди години са се извършвали страшни жертвопринушения. А Корвина и Вад имат своите тайни и мрак, но заедно ще се изправят пред всичките трудности.

Още един роман, който не е издаден на български, но авторката ви е позната с книгата си „Десетте хиляди врати на Януари“. В центъра на „Starling House“ е къщата на уединения автор Е. Старлинг, която през 19. век написала „Подземието“ - книга, пълна с илюстрации на чудовища. След това изчезнала, но къщата останала. Къща, която сякаш е жива и жадува за кръвта на Опал. Цялото семейство е енигма и докато Опал се опитва да вкара в ред дома, всякакви тайни излизат на повърхността.

Преди две години ви бях споделила за един сериал на Netflix със същото име (на английски The Haunting of Hill House, 2018г.). Сюжетът в самата книга е по-различен. Тя е за научен експеримент, който цели да покаже каква е реалността в обитавани от духове къщи. Трима младежи са поканени от доктор Монтегю и колкото повече дни минават, толкова по-странни и необясними неща се случват.

От много дълго време съм хвърлила око на Агата Кристи и вярвам, че вече трябва да се запозная с творчеството ѝ. Действието се развива по време на парти по случай Хелоуин. Празненството в дома на мисис Оливър е провалено от убийство. По нейна молба Поаро се заема със случая и започва да се рови в миналото на селото, което се оказва доста мрачно.

Завръшвам списъка с творба, вдъхновена от полската митология. Лиска е израснала с най-различни суеверия за магии, вълшебни създания и Пазителя на гората. Когато в нея се появяват неестествени сили и хората в селото започват да говорят, Лиска сключва сделка с Лесник - в продължение на една година ще му служи, а в замяна той ще отнеме дарбата ѝ. Нещо обаче се пробужда в Дъбравата и двамата ще трябва да работят заедно, за да закрилят гората и хората.