„Кафене „Пъмпкин Спайс“ от Лори Гилмор

Джийни пристига в Дрийм Харбър като новата собственичка на обичаното от всички кафене „Пъмпкин Спайс“ - тъкмо навреме, защото жителите на градчето са напът да вдигнат бунт заради липсата на хубаво кафе. Ала нещо сякаш се опитва да попречи на Джийни да започне своя нов и така различен живот.

И тогава се появява спасението - Логан, който би бил на корицата на всеки брой на списание „Седмичник на секси фермера“, ако някой се беше сетил да издава такова. Тих и стеснителен, той страни от вниманието и градските клюки. А ако има нещо, което жителите на Дрийм Харбър най-много обичат да правят, то е да пият кафе и да клюкарстват. Пристигането на жизнерадостна фурия като Джийни разклаща спокойния живот на Логан и въпреки че се опитва да избяга, той е неудържимо привлечен от нея.

Джийни и Логан са точно толкова различни един от друг, колкото са нощта и денят. Но дали искреното желание за нов живот на младото момиче е способно да събуди сърцето на мълчаливеца, чиято тайна целият град знае?

Големият град може и да предлага възможности и да сбъдва мечтите, но в замяна взима своето - дълги часове, прекарани на път за работа, в работене и вършене на чужди задачи. Животът се превръща в стресиращо оцеляване и в един момент човек си прави равносметка и осъзнава, че почти нищо не е постигал в личен план.

След инфарктът на шефа ѝ Джийни осъзнава, че не иска живот, в който работата изцежда всичко от нея. Напуска големия град, приемайки предложението на леля си да поеме местното кафене. Със смесица от страх и колебание, тя постепенно свиква с новия си живот, потапя се в рутината на кафето, разговорите с новите приятелки и срещите с фермера Логан. Джийни е забавна, жизнена и добронамерена - лесно се сприятелява и успява да внася радост в живота на хората около себе си. Когато си науми нещо, измисля най-различни, понякога пресилени решения, което я прави чаровна, но същевременно понякога я поставя в нереалистични ситуации. Въпреки симпатичната ѝ енергия и стремежа ѝ да открие своето място, героинята остава леко повърхностна и понякога предсказуема

Логан определено имаше потенциал да спечели симпатиите ми. Той е мил, добър и всеотдаен - човек, който винаги е готов да помогне на нуждаещите се и който се грижи за общността си. Само че се дразнех на нерешителността му. Да, бил е наранен и изоставен и целият град е станал свидетел на случилото се, което го е направило по-предпазлив. Но като зрял мъж би трябвало да знае как да комуникира открито с жената до себе си. Вместо това Логан понякога се затваря в собствените си съмнения, позволява им да го объркат и отблъсква Джийни с неверни предположения.

Главната причина да посегна към „Кафене Пъмпкин Спайс“ беше именно есенната атмосфера, която обещаваше уют, аромат на кафе и тиквени сладкиши. И наистина, в началото описанията са очарователни - по улиците на Дрийм Харбър падат златисти листа, витрините са украсени с тикви, а въздухът ухае на канела и карамфил. Лори Гилмор успява да създаде усещане за топлина и спокойствие, което веднага те потапя в сезона. Само че тези моменти са малко и с напредването на историята есенният дух постепенно се губи. Очаквах повече сцени в самото кафене - моменти, в които Джийни се учи да прави кафе, да общува с клиентите и да намира удоволствие в малките детайли на новата си работа. Вместо това авторката просто споменава тези действия, без да им придаде дълбочина.

Книгата е лека и приятна, с типично уютно настроение и усещане за ново начало. Героите са симпатични, но им липсва дълбочина, а романтичната линия остава твърде повърхностна и предвидима. Все пак книгата е подходящ избор, ако търсите нещо леко и ненатоварващо - история, която се чете бързо, дори и да не оставя трайна следа.