"Популярна.
Дефиницията на тази дума винаги е била малко неясна в главата ми. Знаех какво не означава. Не означава да те изберат последна. Не означава да ти се присмиват или да няма с кого да седнеш. Не означава да си сама. Но това вече не ми е достатъчно.
Надявам се, че в края на осми клас ще знам какво е да си популярна. Възможно ли е съветите за популярност отпреди повече от половин век да са все още приложими?..."
Запратена в изгнание на дъното на социалната стълбица в училище, Мая ван Уейгънън решава да започне уникален социален експеримент: да прекара цялата учебна година, следвайки съвети, взети от наръчник по популярност от 1950 година! Могат ли една маша за коса, куп нелепи дрехи, малко вазелин вместо сенки за очи и наниз перли да помогнат на Мая в стремежа ? да стане популярна?
Резултатите от тази истинска история са смешни, излагащи, понякога болезнени и показват пътя към порастването, което невинаги се случва както си представяме, но си има и своите добри страни (дори ако първо трябва да наденеш кюлоти, за да ги достигнеш). Разказана с неповторимо чувство за хумор, историята на Мая служи за пример на читатели на всяка възраст за това колко много можеш да постигнеш, стига да проявиш доброта и самочувствие.
Книгата беше наистина интересна. В нея имаше много полезна информация как да станеш популярен, но специално за мен най-малко ми допадна идеята, за това как да се обличаш. Мая се обличаше със стари дрехи, а това не ми харесваше. Все пак се в 21-ви век и трябва да се обличаме според модните тенденции в днешно време. И това, че на Мая не ѝ пукаше какво ще кажат за нея, щом я видят така облечена ми подсказа колко е силна тя и че е готова на всичко, за да постигне целта си. Мая използваше един колан, който ѝ помагаше да по прибере стомаха си и първоначално ми се стори доста...странно. Може би да е помагал, но докато свикна с идеята за този колан си беше странно.
Но пък си имаше и много добри съвети. Например за диетата - важното е да похапваш разделно и да не преяждаш. В крайна сметка тя свали от килограмите си. Друг добър съвет беше гримирането. В книгата се описваше, че трябва съвсем лек грим и аз съм съгласна с това. Не трябва да имаш цял тон грим, а малко, колкото да подчертае лицето ти и очите ти.
Благодарение на това, че е дневник имах удоволствието да опозная по-добре личността на писателката. Да разбера, че всеки един тинейджър има някакви проблеми в собственият си живот. Имаше една част, в която Мая споделяше нещо лично свързано със семейството си и си казах "евала", защото много малко хора биха споделили толкова лично нещо пред толкова много хора.
Купих си тази книга, защото исках да разбера човек на какво е способен да стане популярен и че всъщност тези, които се смятат за популярни не знаят истинското значение на тази дума.
0 коментара:
Публикуване на коментар