Тъй като успях да прочета всичките книги от поредицата, реших да направя общо ревю на четирите книги, които проследяват четирима хокейни съотборници и приятели. Впечатлена съм, че Ел Кенеди засяга сериозни теми, като показва, че трябва да се дава гласност на проблемите и че няма срамно, когато ги споделяме.

„Сделката“ поставя основата на „Off-Campus“, представяйки Хана Уелс и Гарет Греъм. Запознанството им започва, когато сключват сделка - Хана да дава частни уроци по философия на Гарет, а пък той ще я представя за свое гадже, за да може да бъде забелязана от момчето, което харесва. Нито те, нито приятелският им кръг е очаквал двамата да се влюбат по простата причина, че са в различни социални кръгове - Хана учи музика, а Гарет е хокеист. Колкото повече време прекарват в компанията си обаче, толкова по-бързо се появяват чувствата. Хана е изключителен силен персонаж. Преживяла е травматичен момент, но не му е позволила да определя живота ѝ след това. Ходи по партита, забавлява се с приятелките си и пуска саркастични коментари. Гарет пък е имал трудно детство и колкото и да не ненавижда баща си, му е благодарен за хокея. Неведнъж доказа защо е капитан на отбора - отговорен, здравомислещ и спокоен, но в същото време чаровен и проницателен. 

Почукването на грешната врата в общежитието събира второкурсника Лоугън и първокурсничката Грейс в „Грешката“. Привличането е налице от самото начало, но две неща не ми допаднаха - Грейс неведнъж си учудваше как е успяла да привлече вниманието на момче като Лоугън. Нищо против него, даже му симпатизирам, но за мен това е признак на неувереност от страна на Грейс. Не разбрах напълно и драмата в началото на книгата. Не смятам, че Лоугън направи нещо нередно, а напротив – беше искрен с Грейс. Очаквах да се влюбя повече в тяхната история, но все пак успях да ги харесам - Грейс с нейното забавно бърборене и Лоугън с неговата сериозност. 

„Свалката“ може и да започва с еднократен флирт, но химията и напрежението между Али и Дийн са толкова силни, че решават да започнат връзка, в която постепенно се опознават и влюбват. Дийн си живее живота в колежа - партита всяка седмица, момичета му се хвърлят на врата, хокейна зевзда е. Така че никой, включително и аз, не очаква образът му да притежава такава дълбочина. Може и да е роден в богато семейство, но не парадира с парите и влиянието си. Работи усърдно, за да получи това, което желае. Али никога не си е падала по неангажиращите отношения, но е привлечена от харизматичния дух на Дийн и решава да излезе от зоната си на комфорт. Печели читателя с чувството си за хумор, силната подкрепа, която дава на приятелите си, и стремежа си да постига целите си.

„В целта“ хвърля в дълбоко Сабрина и Тъкър. За целеустремената Сабрина, която иска да учи право в „Харвард“, мъжете са просто забавление и разсейване. Едва успява да съчетае двете си работи, колежа и виждането с приятелките си, а какво остава да намери време и за гадже. Поради тази причина допуска забивката с Тъкър като еднократна и си няма и на идея, че животът ще я обвърже с него. Възприемам Тъкър за най-търпеливия, внимателен и отговор от цялата групичка. Има сравнително ясен план за бъдещето си - да разработи някакъв бизнес, да си намери съпруга и да създаде семейство. Още от първия поглед е привлечен от Сабрина и въпреки че новината за бебе е огромна и изненадваща, Тъкър не си и представя по-подходяща от Сабрина, с която да сподели това преживяване. По време на бремеността ясно се показва колко непоколебим и спокоен е той, като постоянно подкрепяше Сабрина и ѝ даваше да разбере, че от цялото си сърце иска да е активен баща и партньор. 

Чувството, което „Off-Campus“ остави в мен, ми припомни защото обичам такъв тип поредици. В първата книга опознаваш героите и обстановката, а в следващите съпреживяваш всички позитивни и отрицателни моменти с тях. И накрая ги чувстваш като приятели и с една емоция, включваща удовлетворение и тъга, завършваш тяхното приключение. Ел Кенеди прави крачка напред и зарадва читателите, като публикува „Наследството“ - пета книга, проследяваща героите три години след завършването им, даваща още един финал на „Off-Campus“. 

Първоначално се изненадах, че Елси Силвър е решила да посвети цяла книга на Джаспър. Не разбирах колко е обвързан със семейство Итън. Колкото повече навлизах в сюжета обаче, толкова повече осъзнавах каква неотлъчна част е от ранчото. Същото важи и за Слоун. Тя не е просто братовчедката на Вайълет, Рет и останалите, а още едно дете, приело „Кладенецът на желанията“ за свой дом.

Слоун расте в златна клетка - достатъчно голяма, за да не я усети, но все пак клетка. Сложила си е розовите очила и се е отдала на балета. Слоун е от тези хора, които се раздават за околните и поемат техните тегоби на раменете си, за да не бъдат нещастни. До момента, в който осъзнава, че не иска повече да е кукла на конци. Решава най-накрая да постави своите нужди, желания и интереси на първо място. Отстоява позицията си и показва, че вече няма да си затваря очите, а ще се бори за щастието си. 

Допадна ми, че авторката се е съсредоточила в настоящето на Слоун и Джаспър, а не да ни залива със сцени от миналото. Чувствата и всичко, което ги е накарало да се влюбат един в друг, са представени със сладко-горчиви спомени. Двамата изграждат връзката си на дълголетно приятелство, доказало се с опора, насърчаване и закрила. 

Зад тихата и свенлива усмивка на Джаспър се крие наранен мъж, който не иска да се обвърже с никого от страх да не загуби и него. Заобиколен е не от семейството, в което е роден, а от това, в което е ценен, обичан и подкрепян. Джаспър е идеалният приятел и то не само в романтичен смисъл - винаги е на среща да помогне, грижовен, отговорен и трудолюбив, а близките му знаят, че им пази гърбовете. Сграбчва възможността да играе професионално хокей, но славата не го променя. 

„Безсилен“ ми допадна най-вече заради тропата приятели-любовници, защото в отношенията на Слоун и Джаспър бяха замесени дълбоки чувства, обмислени и заглушавани години. Няма го това запознанство, изпълнено с похот, което е при останалите двойки от поредицата. И все пак трябва да призная, че книгата не блесна така, както „Безупречен“ и „Безсърдечен“. Липсва ми нещо, за да заобичам героите. 

Вниманието ми към цялата поредица привлече именно „Безсърдечен“. Прочетох анотацията и си казах, че някой ден ще прочета и самия роман, защото съдържа любима тропа, на която много рядко попадам - самотен баща и бавачка.

Със семейство, пълно с успешни хора, Уила все още се лута между желанията си и не знае какво да прави с живота си. Сигурна е обаче, че иска промяна и затова се съгласява да прекара два месеца от лятото в ролята на детегледачка. Свободолюбивият ѝ дух, съчетан с хумора и смелостта ѝ, привличат погледи върху нея. Винаги е готова за приключение дори и то да доведе до бели. Същевременно е здраво стъпила на земята и умее да преценява важността на ситуацията. Когато някой обичан от нея човек бъде наранен, тя не се замисля по какъв начин ще го защити. Важното е да го направи и да му покаже, че тя е до него и го подкрепя.

Люк е толкова сладко детенце. Расте на свобода сред природата. Като всяко момченце иска да скача, тича и катери. Да се цапа и да прекарва дните си в игри и ядене на сладко. Затова е на седмото небе от щастие, че Уила не само му обръща внимание, но и е готова да се впусне във всяка пакост, която му хрумне. Двамата се катерят по дървета, пекат сладки и свирят на китара. Уила от самото начало го третира като малък мъж и се вслушва в желанията и нуждите му. Не спира ентусиазма му, а го насърчава. 

Като най-голямо дете в семейството Кейд поема грижата за по-малките си братя след смъртта на майка им. В продължение на години разделя свободното си време между братята си и помощта в ранчото. А след раждането на сина му и отглеждането на дете като самотен родител, Кейд е превърнал грижата за другите в своя мисия. Забравил е как да се забавлява и да отделя време за себе си. Дълбоко в себе си той е наранен от изоставането на съпругата си, която между другото не е най-свестната жена, и това го кара да се затвори в себе си и да се държи по-навъсено с околните. С появата си Уила вкарва още надежда, нежност и любов в ежедневието на Кейд, а домът му се изпълва с допълнителен уют.

За момента „Безсърдечен“ е любимата ми книга от поредицата. Не само заради химията и напрежението между Кейд и Уила, но и заради всички онези мили и сладки семейни моменти. 

Издателство „Хермес“ винаги подбира интересни и трогващи любовни романи, които притежават дълбочина и интригуващи герои. „Безупречен“ привлече вниманието ми първо с корицата, а след това с анотацията си. А всички останали положителни ревюта, които прочетох, затвърдиха желанието ми най-накрая да прочета историята.

Самър се съгласява да помогне на клиента на баща си да запази имиджа си. Всъщност на драго сърце напуска големия град за два месеца и се отдава на живот в ранчо. Взима си почивка от отдалечената си сестра, с която имат сложни взаимоотношения заради изневярата на баща им. Отдава се на живописните гледки в Честнът Спрингс и времето, което прекарва в компанията на Рет, ѝ позволя да го опознае. Не го съди за решенията му, а само му дава съвети и идеи. Характерът на Самър е такъв, че тя никога не се натрапва, а интелигентните разговори, които провежда с околните, само засилват интереса към нея и желанието да им обърне внимание. 

Още от младините си кръвта на Рет се изпълва с адреналин, докато язди бик. Онези осем секунди, прекарани на седлото на буйното животно, са безценни. Никой от семейството му не подкрепя кариерата му, но той продължава да го прави, защото обича работата си. А и по този начин помага финансово за ранчото. Рет е толкова добър в родеото, тъй като не изпитва страх. Той е почитател на спиращите дъха преживявания и ще се оттегли от сцената само заради много важен човек. И Самър се оказва тази личност. Рет желае да прекара последните мигове от живота си в компанията на жената, която го видя, опозна и заобича не като родео звездата, а като мъжа Рет. 

Харесах и двамата главни герои заради дълбочината на образите им. Постепенно се разкриват един пред друг и читателят разбира какви горчиви моменти са преживяли. В отношенията между Самър и Рет няма никаква вулгарност, а са изпълнени със сладки и мили жестове, показващи вярата, уважението и любовта помежду им. 

Елси Силвър незабележимо вмъква описанията на тишината и спокойствието, което се носи от ранчото „Кладенец на желанията“. Успя по такъв начин да обрисува обстановката, че самата аз се пренесох на верандата с чаша кафе, приятният ветрец развяваше косата ми, а гледката пред погледа ми бяха величествените планини. Ако сте сезонен читател, ще оцените подобаващо романа, ако го прочетете през някой летен ден.