„Искронишка“ е една от любимите ми книги за изминалата година и може би заради това забавях прочитането на „Нощногибел“. Притеснявах се, че няма да ми е интересна и магията от първата книга ще е изчезнала. Тези мои притеснения се оказаха неоправдани и в продължението Алекс Астър хвърля светлина върху народа на Волнестрия, сблъсква Айсла с нови интриги и разкрива тайни, свързани с миналото на героите.

Вече с две кралства, които трябва да води, Айсла се изправя пред предизвикателството да приеме новата власт, идваща с отговорността за невинните хора и тяхното оцеляване. За разлика от „Искронишка“ тук тя вече е по-решителна и започва да действа според собственията си вярвания. Първата крачка е решението ѝ да опознае Волнестрия, защото до този момент тя възприема короната като бреме. Желае да е сред хората си и взаимно да се опознаят, като по този начин да разбере истински нуждите на поданиците. Докато се опитва да отключи силите си и да ги овладее, Айсла открива тъмнината в себе си. Тъмнина, която, с опознаването, спира да я плаши и всъщност ѝ дава така нужният стимул да се изправи пред съмненията си. Тъмнина, която ѝ показва колко могъща може да бъде. И Айсла вече върви по този път. 

Не харесвам любовните триъгълници и ги избягвам. Грим/Айсла/Оро обаче е едно от малките изключения, защото те отразяват двете личности на Айсла. В „Искронишка“ клонях повече към Оро - като крал на Слънцестрия той буквално може да се приеме за светлината, към която Айсла се стреми. Оро я подкрепя и защитава и до голяма степен заслугата за усвояването на силите си героинята дължи на него. Той излъчва спокойствие, доверие и стабилност. От самото начало Оро я приема за съюзник и вижда потенциала в нея. От друга страна, Грим представлява тъмнината, криеща се в Айсла. Владетелят на Нощносянка също е преживял множество болки и поради тази причина успява да разбере страховете и вината ѝ. Айсла не се стреми да бъде перфектна в негово присъствие и знае, че дори и да сгреши, няма да бъде съдена. Така че след края на „Нощногибел“ клоня именно към Грим.

Неведнъж съм казвала колко обичам светът да се обогатява. Втората книга е посветена на Нощносянка и авторката показва атмосферата на родното място на Грим. То е изтъкано от мрак и тъмнина. Носи се усещането за опасност и гибел, а магията се позовава на манипулация на сенките. Волнестрия също се разгръща - заедно с Айсла читателят вижда дивата красота на острова - гъсти гори, буйни реки, тучна зеленост. Магията е свързана с емоциите на обитателите и колкото по-силни са те, толкова по-голяма е възможността за непредсказуеми ефекти. Най-интересното обаче е, че някога, много отдавна, създателите на Искронишка са избягали от свят, съставен от петте кралства. Останала е малко информация за него, но явно част от магията действа по различен начин и порталът за света се намира именно във Волнестрия.

„Нощногибел“ е заслужено продължение на поредицата, в което израстването на Айсла е централно за сюжета. Светът, изпълнен с магия и мистерии, е добре изградена основа, а интригите между владетелите продължават. Темпото на действието в средата на романа обаче беше бавно и на моменти забавяше напрежението, с което получи четири звезди. 

Ревю на първа книга - тук.