Трилогията винаги ще има специално място в сърцето ми, което не е изненадващо, предвид увлекателния стил на Симона Панова, привлекателните персонажи и увлекателния сюжет. Малко са поредиците, в които всяка следваща книга не само задълбочава развитието на героите, но и въвежда нови личности, които ясно играят своята важна роля в историята.

Спомняте ли си групичката приятели от „Змей закрилник“? Четирите деца, които в свободното си време чистеха графити от сградите и паметниците във Видин? Е, те пораснаха и се сблъскаха с митологичните фигури от българския фоклор, лазаруваха и нестинарстваха и до последно защитаваха прекрасния Видин с още по-величествената „Баба Вида“, която от столетия е достоен другар на могъщия Дунав.

След събитията от последните Горещници Рая се затваря в себе си, отдавайки се на болката от загубата. Това, което я крепи, е обещанието на един змей за отмъщение. Рая обаче е огнена личност - хаплива, избухлива и импулсивна. Не се притеснява да се противопостави на околните, но мотивите ѝ винаги са продиктувани от загриженост и обич. Толкова силно чувства и толкова лесно се оставя чувствата ѝ да я водят, че тя е идеалната представителка на юдите. Мнението ми за Йордан винаги е било, че той не е антигерой, а персонаж, който неведнъж е бил предаван и разочарован. Той е майстор на манипулацията и знае кога да мълчи, кога да напада, кога да се отдръпне. Но колкото повече се сближава с Рая и останалите, толкова повече в него започват да надделяват тихите емоции - грижата, чувството за принадлежност, сянка от вина и желание за изкупление. Така от враг се превръща в съюзник и героите се бият рамо до рамо заради доверието и подкрепата, които са изградили помежду си.

Като царкиня на Видин Вида носи тежката отговорност достойно да защитава града. Когато приятелите ѝ и героите около нея се намират в криза, тя се опитва да поеме част от тежестта им. Вида притежава и  способността да остане неутрална, когато се налага - не позволява на личните си чувства да пречат на това, което е най-добро за Видин. Това качество я прави стратег, но и владетел, разбиращ мащаба на събитията. Всеки един от героите има своя момент на израстване в „Змей омайник“, но смятам, че единственото заключение е Пламен. Той си остава същия мъж, който е наследил повече човешки черти, отколкото змейски. В него няма злоба, а дълбоко осъзната преданост и болка. Въпреки всичко, той не търси мъст, а разбиране. Пламен е змеят закрилник, който не мрази, а помни. 

Ледената увереност, която Зора демонсрира, често се бърка със студенина. Трудно допуска хора до себе си, не се оплаква и не се хаби в празни приказки. Под повърхността обаче Зора е справедлива и лоялна. Не прощава лесно, но никога няма да изостави човек, на когото се е доверила. Нейната роля в групичката е да взима трудните решения, когато другите не желаят, и да бъде гласът на разума. На този етап Тони продължава да ми е най-безинтересният персонаж. Не защото няма никакви способности, а просто заради философската му и поетична душа. Просто го усещам най-далеч до мен. И все пак няма как да не спомена колко практичен, искрен и предан е, дори когато ситуацията го кара да се чувства безполезен. 

„Змей закрилник“ слага край на едно приключение, започнало с четирима младежи, които поотделно търсеха себе си, но заедно станаха част от нещо по-голямо и по-велико от тях самите. Но краят на тази история е и начало на друга - легендата за Видин, където ламя и змей пазят града, където под сенките на „Баба Вида“ живее юда със самодивско сърце, а по калдъръмените улици вървят змей и юда, които тепърва ще разберат какво е да бъдеш обичан.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.