„Змей побратим“ от Симона Панова

Изгубил битката с брат си Пламен, змеят Йордан Карагонянов жадува да си отмъсти. За целта сключва съюз с последната юда, останала по нашите земи – коварната Вечерница. Цената на помощта ѝ е висока, но Йордан поема риска.

Змеят закрилник Пламен бди над видинската цитадела, заедно с ламята царкиня Вида и Зора самодива. Ще бъдат ли обединените им сили достатъчни, за да опазят крепостта от надвисналата заплаха?

Самодивско чедо се впуска в прастар обичай. Жаравата припуква под стъпките на млада нестинарка. Гадателските карти шепнат на вещото момиче.

Едно пророчество ще се сбъдне във вихър от предания и легенди. Един змей ще изгуби сърцето си сред древни обреди, а друг ще стане жертва на злокобно предателство.

„Змей побратим“ ни връща в моя любим Видин, където героите се опитва да се върнат към нормалния си начин на живот след промените от последните Горещници. Само че те няма как да забравят, че легендите са истински и сред тях бродят змейове, самодиви и лами.

Продължението на „Змей закрилник“ не само има интересен сюжет, включващ заговори, битки и предателства, но и доразвива вече познатите ни персонажи. Ще започна със Зора, защото харесвам нейния образ на самодива. Да, прекалено е пряма и хладна. Почти никога не се отказва от високомерието и гордостта си, но е лоялна до гроб. Мъдро съветва Вида и се опитва да намери правилния начин, по който да се справят с Йордан. Събитията в романа я подлагат на не едно изпитание и това, което се случи с нея към края, показва, че дори една самодива няма как да остане безразлична към страданията на приятелите си.

Вечният пазител на Видин - царкинята Вида, продължава да бди над града и неговите жители. Неведнъж показа своята благоразумност, разсъдливост и смелост. Не желаеше невинни да се замесват в назряващата се битка и се опитваше да ги предпази по всякакъв начин. Смятам, че успехът и просперитетът ѝ се дължат на факта, че много добре може да се адаптира към модерното, но и да запази духа на старото. Вида може и да се доверя на Зора, но човекът, на когото се уповава без да се замисля, е Пламен. Змеят духом ѝ дава сили да се бори и да не се прекланя пред трудностите. Той е готов да забрави миналото и да прости на брат си. И Пламен за пореден път подава ръка на Йордан.

Много от читателите, включително и аз, харесват Йордан. Признавам, че той е от тези антигерои, които с опознаването, осъзнаваш каква дълбочина притежава. Не го наричам злодей, защото не го възприемам като такъв. Определено има лоши черти - безскрупулност, безочливост и хитрост, но цялата мотивация зад действията му в „Змей побратим“ е с цел да върне баща си. Бащата, когото го е отгледал и когото го е направил мъжът, който е. Радвам се обаче, че Йордан успя да осъзнае колко жесток може да е Караогнян и че той прави само това, което е изгодно за него самия. Допадна ми, че се загатва за бъдещи романтични взаимоотношения между Йордан и Рая, с която имат еднакъв характер. И още повече ми допада, че Рая не се поддава и продължава да показва огнената си страна.

Симона Панова категорично успява да ни пренесе из видинските улици. Изпитвах носталгия, докато четях как героите се разхождат в крайдунавския парк, посещават „Баба Вида“ и съзерцават Дунава. Включва разнообразни митове и легенди, някои от които познати само в този край на България. И за да може читателят да се влюби още повече в Северозапада, авторката включва и Белоградчишките скали, където се запознаваме с кукерските и нестинарските обичаи.

Ревю на първа книга - тук.