„Божествени съперници“ от Ребека Рос

Всичко, което иска осемнайсетгодишната Айрис Уиноу, е да опази семейството си. Нейният брат е мобилизиран да се бие във войната между боговете и е изпратен на фронта. Скоро следите му на бойното поле изчезват и от мъка майка му започва да потушава терзанията си с алкохол. Семейството е разорено и единственият начин да оцелее е Айрис да получи мечтаното повишение – колумнист в градския вестник „Оут Газет“.

Случайно или не писмата на Айрис до брат ѝ попадат в ръцете на нейния красив, но коравосърдечен съперник за поста в редакцията – Роман Кит. Но щипка древна магия ще изкове вълшебна нишка между тях, която ще се превърне в бурна и изпепеляваща любов.

След поредица от нещастия двамата ще заминат за фронта само с необикновените си пишещи машини в ръце и ще потънат в мистичната мъгла на ожесточената война. Връзката им ще се закали, защото двамата трябва да се изправят пред съдбата на човечеството, но най-вече пред изпитанията на любовта. Ще успеят ли Айрис и Роман да оцелеят в свят, в който животът на смъртните няма никакво значение за безмилостните богове, които жадуват за отмъщение?

Каквото и да напиша за тази книга, ще е малко. Потопих се в историята още в първите страници и не мога да кажа как тези 400+ страници ги прочетох на един дъх. В този роман на Ребека Рос може да се открие от всичко по много – митология, препятствия, приятелства и любов. Най-вече последното, защото любовта между двамата герои е в най-чистата ѝ форма.

Боговете са алчни същества. Притежават време и могъщество, което поражда скуката и желанието да притежават нещо. За някои от тях започването на война е забавното преживяване, което търсят и желаят. Възприемат смъртните като играчки, а техните тегоби - като несъществени. За секунди променят човешкия живот и го захвърлят във водовъртежа на войната - мизерията, агресията и смъртността. Сутринта закусваш спокойно у дома, а вечерта градът ти е бомбардиран и опожарен. В тези така тежки времена обаче винаги има лъч надежда. А в случая на главните ни герои това е любовта.

Отраснала с обич и уважение към историите, Айрис не може да си представи по-мечтана работа от тази във вестник „Оут Газет“. В статиите ѝ си личат чувствата, които влага, и нейното желание е читателите да са съпричастни с това, което четат. Нейното писане е толкова чувствено, защото самата Айрис намира утеха в изливането на мислите си на белия лист. Чрез нейния образ Ребека Рос показва красотата на думите и как правилните от тях могат да променят света. На фронта Айрис осъзнава колко е важно преживяванията на войниците да стигнат до повече хора, за да могат жителите на града да разберат сериозността на войната и как богът Дейкър трябва да бъде спрян. Смелостта на Айрис винаги изпъква на преден план - пише на непознат, решава да стане военен кореспондент и отива на фронта, за да опише случващото се. И тази смелост се изразява в това, че тя се страхува, но не се отказва.

Друга тема, която се засяга в романа, е намирането на ново семейство. Такова, което не е създадено с кръв, а е избрано. В пансиона в Авалон Блъф Айрис открива спокойствието и защитата, които е изгубила след мобилизирането на по-големия си брат Форест. Марисол, въпреки че е едва на тридесет и три години, се държи като майка с Айрис, Ати и Роман. Приема ги с отворени обятия в пансиона, дава им задачи, когато са напрегнати и трябва да се разсеят, и им е упора, когато им е трудно. Тиа Атууд, за приятелите Ати, веднага се сприятелява с Айрис, защото желае да живее. Иска животът ѝ да е изпълнен с приключения и да не съжалява за пропилените години. Тя не е от хората, които ще позволят някой друг да взима решения вместо нея.

Роман е достоен съперник на Айрис в борбата за позицията на колумнист във вестника. Всяка статия, която пише, поглъща цялото му внимание, и въпреки че обича работата си, неговата мечта е да следва литература в университета. Дългът към семейството му обаче го кара да прави компромис след компромис. До момента, в който не осъзнава, че мястото му е на фронта до Айрис. Затова се противопоставя на баща си, взима магическата си пишеща машина и намира бившата си съперничка. Харесах образа му толкова много, защото има дълбочина. Миналото му, семейството му и обичта му към Айрис се показват пласт по пласт и в даден момент осъзнаваш какъв невероятен мъж е. Роман се опитва всеячески да предпазва Айрис, но без да я ограничава. Дава ѝ кураж и я кара да осъзнае колко добра е в работата си. Не се страхува да покаже чувствата си и винаги намира правилните думи.

„Божествени съперници“ може и да има някакви фентъзи елементи - боговете и магическите предмети, но в същината си стои любовта. Чрез красивите и магнетични описания Ребека Рос представя една пламенна любов, която напук на войната и всичките страдания разцъфва в нещо красиво и неразрушимо. Похватът с писмата е чудесен, защото Айрис и Роман започват да се влюбват в душата на другия. Създават връзка чрез споделянето на страховете, тайните и желанията си. Връзка, която дори боговете не биха успели да разрушат.

Емоциите, които предизвиква романът, не могат да се опишат, а трябва да се прочетат. Трябва сами да изживеете чистата любов между героите. И ако не желаете да започвате някаква дълга поредица, ви успокоявам - „Омагьосаните писма“ е дуология.