„Да дебнеш Джак Изкормвача“

Лейди Одри Роуз Уадсуърт е израснала като типична викторианска млада дама. Баща ѝ, лорд Уадсуърт, очаква от нея да си намери богат съпруг, а после да посвети живота си на светски събирания и благотворителност. Но Одри има други планове. Мечтата ѝ е да се занимава със съдебна медицина и за да я постигне, е готова на всичко – дори да се преоблича като мъж, за да посещава лекции, или да прекарва нощите си, правейки аутопсии под надзора на чичо си.

Ако тайната ѝ бъде разкрита, я очаква заточение в семейното имение в провинцията – докато бунтовният дух не я напусне.

В същото време по мъгливите улици на Лондон дебне нов убиец, толкова жесток и диаболичен, че сякаш е изпълзял от дебрите на Ада. Една от жертвите му е била прислужница в дома на Одри Роуз, което кара младата жена да прояви личен интерес към разследването. И да забележи онова, което другите пропускат. Убиецът не е обикновен психопат, а човек с план и ясна цел, която иска да постигне. А единствената, която може да го спре, е Одри Роуз.

Стига да успее да подреди парченцата от пъзела…

Не останах очарована от другата поредица на Кери Манискалко, но отдавна исках да прочета „Да дебнеш Джак Изкормвача“ и затова реших да дам нов шанс на авторката.

Като чирак при чичо си, аристократката Одри Роуз най-много обича съдебната медицина. Тя неведнъж престъпва нормите на висшето общество, но характерът ѝ не ѝ позволява да се откаже от това, което ѝ доставя удоволствие. Затова се бори за така желаното образование, което жените не получават. Не свежда глава пред очакванията на баща си и леля си и следва собствения си морален компас. Така избира да открие кой е убиецът на жените и да раздаде справедливост в тяхно име въпреки професията им.

Още в класната стая Томас Кресуел привлича вниманието на Одри със своята интелигентност. Оказва се, че той е достоен съперник, който умело използва дедуктивните си умения и обича да изтъква успехите си. Томас умее да се откъсне от емоциите си, когато оглежда трупове, и да сложи маската си на студен и арогантен младеж. Но щом отмине напрегната ситуации, отново се превръща в саркастичния Томас, от когото се дразни Одри. Има редки моменти, в които е чаровен и загрижен и станели дума за Одри той става флиртуващ и закрилнически настроен.

Харесах обстановката на викториански Лондон – малките тъмни улички и джентълменското държание на мъжете. Отношението към жените и всичките болести за огромен минус, заради който не бих живяла в тази ера. Кери Манискалко много добре създава мрачната атмосфера, а описанията, свързани с жертвите, са до болка реални. Самоличността на Джак Изкормвача обаче бе предвидима. Авторката не дава улики, но не беше трудно да се сетя. Също така исках да има повече второстепенни герои. Чичото и братовчедката на Одри бяха добра отправна точка, но можеше да се напишат още сцени с тях двамата.

Дадох три звезди на книгата, защото си има и други минути. Например главната героиня на моменти се държеше противоречиво - хем изтъква, че е силна и несломима, хем в трудна ситуация предпочита да отстъпи. Харесах Одри и Томас, но все още не ги виждам като двойка, защото не прекараха кой знае колко време заедно, за да се опознаят и чувствата да започнат да се появяват. И все пак съм заинтригувана от пътуването на Одри и Томас до Румъния, където дълбоко в Карпатите живее Дракула.