„Северният вятър“ от Александрия Уоруик

Рен познава страданието. Животът в Сивите земи я е научил, че всеки ден е постоянна борба с вечната зима и ужасите, които нахлуват от Земите на мъртвите. Но дори сред леда човек може да намери мъничко топлина и Рен е готова да се вкопчи във всеки шанс да бъде щастлива.

До деня, в който небето предсказва трагедия. Северният вятър, бог на мрака и смъртта, е дошъл да си избере нова съпруга. Някоя от жените на Сивите земи ще бъде отведена в мрачната му крепост, за да не види никога повече света на живите. Този път избраницата му е Елора – сестрата на Рен. Нежно създание, чиято красота бавно ще изтлее в замъка на Ледения крал. Освен ако някой не заеме мястото ѝ. Рен.

За разлика от всички преди нея, тя няма да приеме съдбата си безропотно и няма да се пречупи. Ще се бори и ще покаже на всички, че не е играчка в ръцете на жесток бог. А в леденото сърце може да се крие мъничко топлина. Достатъчна, за да даде начало на пролетта.

„Северният вятър“ е от тези книги, които купувам заради анотацията. Признавам, очаквах повече митология заради името на главния мъжки персонаж. И все пак авторката е успяла да създаде интересен фентъзи свят, който ни се разкрива с всяка изминала глава.

Още с първите страници се усеща студа, лъхащ от Сивите земи. Рен е свикнала с премръзналите крайници и вечния глад в стомаха, но седмица след седмица излиза да ловува, за да може двете с близначката ѝ да оцелеят. Всъщност всичко, което някога е правила, е било в името на безопасността на Елора. Затова и без да се замисля заема мястото на сестра си, която е избрана за бъдеща съпруга на Северния вятър. И когато пристига в Земите на мъртвите, Рен със своята инатливост, храброст и прямота, се оказва на точното място.

За Рен осигуряването на добър живот за Елора е нейната най-голяма гордост. С по-твърдия си характер знае, че ще може да се справи с трудностите и нито веднъж не се оплаква. В един момент осъзнава, че Елора удобно е приела ролята си на по-хубавата сестра и чака на готово храната и материалите, с които да оцеляват. Така и не поема част от товара, който Рен носи на плещите си. Хубавото е, че накрая Елора осъзнава грешките си и признава колко егоистична е самата тя. А Рен приема извинението ѝ, защото не иска да изгуби сестрата, която толкова силно обича.

Някога, много отдавна, четирима братя подпомогнали бунта срещу родителите си. Но вместо да им благодарят, новите богове ги прокудили от страх да не се обърнат и срещу тях. Така Борей станал Северният вятър и в продължение на хилядолетия управлявал зимата. Въпреки че е бог, страданията не го подминават и след тежко предателство, в което губи най-ценните за него хора, той се оставя на самотата и предпочита околните да се страхуват от него, отколкото отново да се сближи с някого и да бъде наранен. Рен обаче пробива защитата му и може да види така ясно страховете му, както той – нейните проблеми.

Книгата започна много обещаващо и се наслаждавах на бавно развиващите се отношения между героите. Постепенно се разкриваше от света, а заедно с него и образа на Борей. В един момент обаче нещата се забавиха откъм сюжет и започнах да прескачам абзаци, докато стигна до интересен момент. Но куриозното е, че в същото време финалът се оказа прибързан и не осъзнах как се стигна до сцената в пещерата и саможертвата на Северния вятър. Това са причините романът да получи три звезди.