„Мръсни дни“ от Геновева Димова

В свят, разделен на две от Стената – Черноград – пълен с чудовища, и Белоград – с охолния си спокоен живот, вещицата Косара има богат опит с укротяването на русалки, боят с кикимори и варенето на отвара за отблъскване на върколаци. Единственото чудовище, което обаче Косара не може да победи, е Царя на чудовищата – Змея. След като веднъж е избягала от него, всяка година той отново се спуска по петите й. Но Косара е готова да пожертва най-скъпото си – сянката си, за да избяга нелегално отвъд Стената в Белоград, където чудовищата не могат да я последват.

Обаче радостта й е мимолетна. Защото какво е една вещица без сянката си? В най-добрия случай – безпомощна, в най-лошия – мъртва. И за да не позволи на сенчестата болест да я завладее и убие, Косара обединява сили с Асен – белоградски полицай със съмнително минало и колеблив морален компас, който се опитва да залови веднъж завинаги най-големия контрабандист от двете страни на Стената. Обратно в Черноград, единственото по-лошо от това, че ѝ се налага да работи с Асен, е, че всички улики водят в една посока – към Змея, който се е докопал не само до нейната, но и до още единайсет сенки.

Времето ѝ изтича, преследването започва, а Косара трябва да реши – ловецът или плячката ще бъде? В град, където всеки се спасява сам, на кого би могла да се довери, за да ѝ помогне да надхитри Змея и да си върне магията?

Дните от Нова година до Йордановден са познати още повече като Мръсни дни. Тогава преградата между светове се изтънява и чудовищата започват да бродят из човешките улици. Хората в Черноград от рано се приготвят за този период и се запасяват със светена вода, колове и отвари. Припомнят си как да се защитават от караконджули - задават им гатанки, от самодиви - пеят им песни, и от юди - да ги накарат да се погледнат в огледало. От другата страна на Стената жителите на Белоград празнуват края на старата година. Те водят охолен живот, обличат се в цветни дрехи и поздравявят с усмивки. За местните чудовищата са просто приказки. Спят спокойно, знаейки че Стената ги пази.

Главната героиня Косара е вещица и нейната работа като такава е да създава отвари, да напява заклинания и да лекува болните. И да се справя с чудовищата. Тя обаче се мисли за посредствена не защото не притежава нужните умения, а защото това ѝ е повтаряно в продължение на седем години. В момента, в който губи сянката си, тя е убедена, че ще остане безпомощна, но това, че магията ѝ е изчезнала, не означава, че и знанията ѝ ги няма. Отзивчива и съвестна Косара не се отказва от Черноград, а до последно се бори за него. Определено на моменти се държи инатливо и смята, че сама може да се справи с даден проблем. И това често се оказва грешка, тъй като няма как без ясен план и помощници да се изправи пред най-могъщото чудовище - Змея. Именно в подобни ситуации се дразнех на държанието ѝ.

Геновева Димова не само ни разказва за митологичните същества от фоклора ни, но и ги срещаме по време на разследването на Косара. Имаме възможност да присъстваме на самодивско хоро, да се бием с упури и да видим как се създава кикимора. По този начин се привързваме още повече към чудовищата, а не ги усещаме като обикновен сюжетен елемент. Аз съм голяма почитателка на самодивите и въпреки че има само една сцена с тях, авторката се е постарала да обърне повече внимание на Царя на страшилищата - Змея. Той по принцип не би обърнал внимание на човек, ако не му се пречка, но младите жени са застрашени, когато реши да си намери нова булка. Тогава се превръща в мил, забавен и очарователен младеж. Но с всеки изминал ден, в който момичето прекарва в двореца му, Змеят помалко показва своя истински характер - този на жестоко, контролиращо и яростно същество.

Персонажът на инспектор Бахаров е от по-интересните, защото има една противоречивост в него. Асен, израснал на доковете в Белоград, избира да стане полицай и да се бори с неправдата. Една от най-важните му мисии е тази под прикритие за контрабандиста Константин Караиванов. В онзи период трябва да върши неща, които не му се нравят, но го прави в името на мисията. След това, когато се среща с Косара, не се притеснява да използва статута си на полицай, за да премине нелегално Стената. Като цяло Асен с две ръце приема израза „целта оправдава средствата“. Лута се между моралното и неморалното и взима лоши решения, но в същината си Асен е отзивчив, подкрепящ и сърдечен. С две думи е обикновен човек.

Най-големият плюс за мен е, че романът носи усещането за уют. Описанията на легендите, магическите места и чудовищата ме пренасяха в света на героите и желаех заедно с Косара и Асен да се разхождам из уличките на двата града.