Примирила съм се че от толкова прочетени фентъзи романи, вече няма как някой да ме изненада с нещо ново. Вече, започвайки нов роман, се надявам просто да ми хареса дотолкова, че да го запомня. Въпреки че в „Живак“ има множество познати тропи, Кали Харт има оригинални идеи, представени по успешен начин.

Когато започнах „Шест алени жерава“ не предполагах, че Райкама ще се превърне в толкова интригуващ персонаж. В първата книга от дуологията е представена като студената и усамотена мащеха. С проклятието, което хвърля върху Шиори и братята ѝ, се превръща в злодей, но в края се разбира, че действията ѝ са продиктувани от защита и обич. А в „Обещанието на дракона“ в няколко глави е представено родното място на Безименната кралица и част от нейното минало като момичето със змийското лице.

„Сияйно проклятие“ е така желаната предистория на Чанари - момичето, пожертвано от баща си и белязано от демонско проклятие, но и дарено със сила от змиите. Въпреки физическата си трансформация и социалната изолация, тя не се превръща в жертва на съдбата си, а избира да бъде любяща сестра, която открива красотата в малките неща. Многопластовият ѝ образ е интересен за проследяване, защото едновременно е прокълната и благословена, уязвима и непоколебима. Въпреки че Чанари и Ванна са пълни противоположности, между тях съществува дълбока, неподправена обич - те се подкрепят, пазят гърбовете си и избират една друга пред всичко. Чанари търпи безразличието и нападките от баща си само за да види сестра си щастлива. След проклятието змиите се превръщат в нейно истинско семейство - те я приемат, обучават и ѝ разкриват тайните на света, който никога не я е разбирал. В тях тя намира сила, принадлежност и уважение, което ѝ е отказано от хората.

 а

Авторката обогатява света на Лор'ян и най-накрая представя островите Тамбу, обвити в тайнственост и митове. Като роднината на демоните, местните са научени от ранна възраст да живеят в баланс с тях. Почитат ги, но и ги уважават дотолкова, че да странят. По принцип самите демони са слабо засегнати в „Сияйно проклятие“, но пък този абзац ми дава идеалната възможност да споделя, че те, като видове, са разнородни. Най-силните могат да откраднат душите на хората или пък да омагьоса други демони под своята власт. В историята се засяга и конфликтът между змии и дракони, като змиите някога са имали крила, които са били отнети от драконите, водещо до вековна вражда между двата вида. Имам чувството, че Елизабет Лим ще дава по парченца информация за Лор'ян в различните поредица. За което нямам нищо против. Даже се вълнувам. 

Наистина имах нужда от предисторията на Райкама, защото исках да науча причината да се премести на такова далечно място и да се съгласи да стане доведена майка на седем деца. Както споделих, Чанари не е получавала много любов, но това не я отказва да дава от обичта си. И за да разберем държанието на Райкама, беше необходимо да се запознаем с по-младото ѝ аз заедно с всичките ѝ трудности и постижения.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук. 

В „Обещанието на дракона“ Шиори отново тръгва на приключение, като този път изследва дълбините на драконовото кралство Ай'лонг, за да изпълни обещанието, което е дала на мащехата си. Защото обещанието не е целувка на вятъра, което можеш да захвърлиш безгрижно.

Кралството на драконите е красиво и плашещо място. Разположено в дълбините на океана, то е обгърнато от древна магия, която не се подчинява на човешки или божествени закони. Драконите живеят по свои правила, а сделките им винаги крият уловка, защото условията им рядко са напълно ясни. Перлата им, източник на сили и слабости, е обещание, което дарява със сили, но и обвързва с тяхната воля. Престоят на Шиори в Ай'лонг показва цялата красота и измамност на кралството, но и опасността, криеща се зад всяка усмивка и обещание. Самите дракони не са нито чудовища, нито съюзни, а древни създания, уважаващи само тези, които умеят да играят тяхната игра. Лим майсторски разкрива двуличната им природа, като ни показва, че магията има цена, а доверието - граници.

Трябва да призная, че Шиори продължава да се променя положително. Тя вече владее силата си и ясно избира как да я използва, дори когато това ѝ коства усилия. По-зряла и сдържана е, но все така пламтяща отвътре. В „Обещанието на дракона“ ясно се вижда как започва да носи тежестта на силата си с отговорност, а не с импулс. Научава се да прощава, да слуша и да поставя граници. Шиори е смела, но не безстрашна. Въпреки страха и съмненията си, не се отказва пред всичките препятствия, съпътстващи изпълнението на даденото от нея обещание. И точно тази смесица от смелост, несигурност и неподправена доброта прави образа ѝ толкова лесен за обичане.

В „Обещанието на дракона“ Шиори се научава да разбира мотивите на близките си хора дори и те да я нараняват. Връзката ѝ с Райкама, изпълнена с недоизказаност и премълчаване, е точен пример, защото принцесата вече разбира действията на мащехата си. Прощава ѝ и спира да я съди. Отделно Шиори е готова на всичко, за да защити хората, които обича. Дори ако това означава да постави себе си в опасност. С Такан отношенията ѝ се задълбочават и връзката им се гради на стабилен съюз, изграден върху взаимна грижа и доверие, които устояват на изпитанията. А братята ѝ остават нейната емоционална опора - дом, който винаги ще защитава.

Дуологията се оказа истинско съкровище в библиотеката ми. Признавам, че началото ми с първата книга беше трудно и заради това не очаквах да се потопя така дълбоко в света на Киата, нито да се привържа към героите. Но с всяка следваща страница се потапях в приключението на Шиори и продължавам да твърдя, че нейното израстване като персонаж е едно от най-добрите, за които съм чела през последните години.

Реню на първа книга - тук.