„Десет слепи срещи“ от Ашли Елстън

Софи няма търпение да прекара повече време насаме с приятеля си Грифин. Но когато разбира, че той иска малко почивка и свобода от връзката им, тя търси утеха в къщата на баба си и дядо си, където останалата част от голямото им семейство са се събрали за празника.

Тогава баба ѝ измисля блестящ (или може би не) план – през следващите десет дни София ще отиде на десет слепи срещи с различни кандидати, избрани от нейните роднини. Сладката ѝ братовчедка Сара ще я изпрати на среща с атрактивен колежанин. Леля ѝ Патрис ще я запише за водеща роля в пиеса за Рождество Христово, а кавалерът ѝ едва ще стига до рамото ѝ. И ще има истинско ревящо бебе.

Когато Грифин се появява неочаквано и моли за втори шанс, Софи се чувства по-объркана от всякога. Защото може би тя е започнала да изпитва чувства към някой друг.

Причината рядко да чета коледни книги е, защото много от тях са повърхпностни и нереалистични. Напрягам се с тях и заради това се научих внимателно да подбирам тематични за този сезон романи. „Десет слепи срещи“ обаче е изключение и истински се забавлявах със Софи и нейното голямо, щуро семейство.

Точно преди коледната ваканция Софи чува как гаджето ѝ иска да се разделят, тъй като очаква една забавна година. Като че ли това не е достатъчно, сестра ѝ преживява трудно последните седмици на първата си бременност. На Софи не ѝ остава друго, освен да прекара празниците с роднините си - баба, дядо, лели, чичовци и множество братовчеди (малки и големи). В това семейство с италианска кръв няма тайни и само за ден всички вече знаят за раздялата ѝ. Именно тогава баба ѝ предлага решението - десет слепи срещи, за да може Софи да излиза, да се смее и да не прекарва дните си вкъщи, потънала в самосъжаление.

Софи по природа е слънчева и открита личност - от онези хора, които обичат компанията, смеха и малките радости. След раздялата обаче тя сякаш е загубила връзка с тази своя страна и е забравила какво означава да се забавлява истински, без вина и без очаквания. Тя все още се държи за спомена за първата си любов и за представата как е трябвало да изглежда тази връзка, дори когато реалността ѝ подсказва друго. Именно поредицата от срещи я изважда от това емоционално застиване и то не защото всяка от тях е успешна, а защото всяка ѝ показва нещо различно за самата нея. Чрез вниманието, спокойствието или просто искрения интерес на хора, които не я познават от преди, Софи постепенно осъзнава какво ѝ е липсвало и колко дълго е приемала това за нормално.

Обичам идеята за голямото семейство. Да, понякога членовете му могат да те дразнят, да се заяждат и да си врат носа, но всичко това идва от обич. Те винаги са загрижени, винаги са там и можеш да разчиташ на тяхната подкрепа и закрила. Самите десет слепи срещи не са просто поредица от романтични ситуации, а начин Софи да се огледа в различни версии на себе си. Някои от срещите са комични, други - трагични, а трети - магични. Със сигурност бих пропуснала пиесата и онова кино, но с удоволствие бих се потопила във фестивала и партито „Подземна Коледа“.

Именно в този роман открих това, което търсех за празниците - семеен уют, комични ситуации и тихото напомняне, че краят на декември е време за споделени моменти. „Десет слепи срещи“ не е история за избор между момчета, а за избора да пораснеш, да пуснеш първата любов и да избереш версията на себе си, в която се чувстваш истински добре. Книгата оставя онова приятно усещане, че понякога най-хубавите срещи не са романтичните, а тези, които споделяме с хората, които ни обичат безусловно.