Ще се повторя, като споделя, че издателство „Хермес“ умее да подбира интересни и стойностни любовни романи. Знам, че ако посегна към някоя книга от портфолиото им, няма да остана разочарована. А със „Съживена“ от Бейли Хана уцелих в десетката, защото я прочетох за два дена и въпреки че се предполага книгата да е по-лежерна заради жанра, сред страниците ѝ може да откриете болка от предателства и изоставяне, съмнения за взети решения, справяне с психическа и физическа болка.

Сесили бяга от дългогодишно насилие, след като съпругът ѝ преминава граница, която тя никога не е мислила, че ще бъде премината. Търсейки убежище, тя се озовава на затънтено ранчо в Канада, където я очаква работа, уредена чрез познанство от форум за жертви на домашно насилие. В началото Сесили е тиха, предпазлива и свита в себе си, сякаш светът все още е място, което може да я нарани във всеки момент. Новият начин на живот и спокойната рутина постепенно започват да ѝ връща усещането за контрол над собствения ѝ живот. А хората около нея, без да я притискат или разпитват, ѝ дават нещо, което отдавна не е имала – пространство да бъде себе си и време да се научи отново да вярва. Малко по малко страха изчезва, на негово място идва увереността и Сесили си позволя да диша спокойно, нетърпелива за утрешния ден.

С появата си Остин е представен като мъж, който говори малко, вярва трудно и предпочита дистанцията пред всякаква форма на емоционална близост. За него Сесили е просто още едно временно присъствие, което рано или късно ще си тръгне, и той не крие скептицизма си нито към нея, нито към намеренията ѝ. Първите им срещи не са лесни, но с времето това постепенно отстъпва място на уважение и внимателно, почти несигурно опознаване. От студена дистанция те преминават към уважение, после взаимно разбиране и изграждане на доверие, което служи за основа на стабилна връзка. Това, което обаче не ми допадна в образа му, е че Остин, въпреки желанието си да предпази Сесили, често избираше тишината пред разбирането, а това контрастираше с идеята, че тя идва от травматична връзка, в която думата ѝ не е имала значение. И все пак между тях имаше искреност – несъвършена, но истинска.

Зад романтиката на ранчото, „Съживена“ разглежда няколко ключови теми. Историята показва как човек може да започне да се изцелява след травма, връщайки си контрол над живота и постепенно възвръщайки вярата в себе си и другите. Доверието и взаимоотношенията също заемат централно място – любовта не идва лесно и изисква търпение, уязвимост и готовност за компромиси, като показва, че истинската близост е несъвършена и човешка. Авторката подчертава и значението на общността и подкрепата – хората в ранчото създават безопасно пространство, в което Сесили може да бъде чута, разбрана и приета. Накрая романът говори за личната трансформация – за смелостта да се спре да се живее в страх, за възможността да се открие нова идентичност и за изграждането на себе си чрез малките ежедневни избори и преживявания.

Историята не е лишена от клишета – градското момиче на село, грубият каубой със златно сърце, привличането, което се появява почти веднага. Признавам, имаше моменти, в които героите ми звучаха по-скоро като тийнейджъри, отколкото като хора в 30-те си. Понякога реакциите им бяха прибързани, недоизказани, и трябваше да си напомням, че носят със себе си тежко минало. Динамиката между двамата главни герои се движеше на вълни – ту се приближаваха, ту се отблъскваха, а липсата на драматична кулминация към края може би ще разочарова някои читатели. Нишката със съпруга на Сесили беше подхваната сериозно, но завърши по-скоро бързо, без особена емоционална тежест. Очаквах повече напрежение, повече риск, може би дори сцена, в която тя да си върне гласа по начин, който усещаш дълбоко.

„Съживена“ не е перфектна книга, но е топъл, леко пикантен романс с уютна атмосфера, типичното „grumpy x sunshine“ привличане, защитен мъж, който не знае как да покаже чувства, и жена, която се опитва да намери себе си отново, след като дълго време не е имала право на глас. Не е от онези книги, които ще променят света ти, но със сигурност е от тези, които ще ти осигурят няколко часа емоционално бягство. А понякога точно това ни трябва.