"Училището за Добро и Зло" от Соман Чейнани

Първите отвличания се случили преди двеста години. Някои години били взимани две момчета, някои години две момичета, понякога по едно от двете. Но ако в началото изборът изглеждал произволен, скоро хората установили определена закономерност. Едното винаги било красиво и добро дете, което всеки родител би искал да има. Другото било странно и грозновато, отхвърлено от всички още от раждането си. Противоположна двойка, избрана сред всички младежи и отвлечена.

На Софи и най-добрата ѝ приятелка Агата предстои да разберат къде отиват изгубените деца: легендарното Училище за Добро и Зло, където обикновени момчета и момичета се обучават, за да станат герои и злодеи от приказките. Софи – най-красивото момиче в Гавалдън – винаги е мечтала да бъде отвлечена и изпратена в собствената си вълшебна приказка. С розовите си рокли, стъклените си пантофки и отдадеността си на добрите дела тя знае, че ще спечели сърцата на всички в Училището за Добро като истинска принцеса. Агата, от друга страна, с безформените си черни дрехи, котка убиец и цялостна омраза към хората изглежда съвършена за Училището за Зло. 

Но когато двете момичета са отвлечени и запратени в Безкрайната гора, съдбите им се оказват разменени – Софи е захвърлена в Училището за Зло, а Агата трябва да търси мястото си в Училището за Добро.

Потопих се в света, създаден от Чейнани. Влюбих се в идеята му за едно училище, в което се изучават тънкостите на доброто и злото. И че от там започват пътищата на всички известни герои и злодеи.

На пръв поглед Агата изглежда като типична ученичка за Училището за Зло - винаги носейки черни дрехи, обичаща да е сама и с котка, която убива птици. Но под всичко това се крие едно момиче, което се е затворило в себе си от страх, че не е красива. С толкова добра душа, че прощава всичко на най-добрата си приятелка. Със сигурност харесах повече Агата, отколкото Софи, защото се припознах в нейния образ. Но най-вече, защото направи всичко, за да успее да върне себе си и Софи у дома. Това включваше четене на "Принцеса с цел", "Книга с рецепти за красота" или "Говорене с животни" - неща, които тя мразеше. Постоянно беше до Софи и се опитваше да ѝ помогне без значение дали имаше заслуга или не. Агата заслужава своят Щастлив край.

Мнението ми за Софи е раздвоено. Допадна ми повече като вещица, защото знаеше точно какво иска и действаше. Беше малко крайна, обаче я предпочитах такава, отколкото постоянно хленчеща за това, че се намира в грешното училище, че е Добра и как Агата е заела нейното място. Сигурна съм, че Софи също е добра приятелка, но в тази книга не успях да я видя като такава. Всички знаем, колко е красиво доброто и че то винаги побеждава злото, обаче не знаем почти нищо за това зло. Така че чрез Софи успях да опозная по-добре злодеите и да видя, че те също са човешки същества и имат чувства, могат да бъдат наранявани психическо. Може би и те заслужават този Щастлив край.

Тедрос ми е доста объркан персонаж. Предполагам, защото е видял как майка му е лъгала баща му толкова време и Тедрос е спрял да вярва в любовта. Допълнителното усложнение бе, че се влюбва в момиче, за което не е сигурнен дали е принцеса или вещица. Нормално е да се чувства объркан и несигурен. Дано да бъде по-решителен в следващата книга. Коко - приятелката на Агата - ми допадна много. Тя бе от малцината, които започнаха да разговарят с Агата и остана нейна вярна приятелка до самия край. Естер и Анадил - съквартирантките на Софи - също харесах. Те бяха от тези хора, които хем ги искаш за приятели, хем не. Определено искам да ги видя отново.

"Училището за Добро и Зло" се оказа много по-добра отколкото очаквах. В тази книга доброто и злото и любовта и омразата се преплитат и създават баланса, от който се нуждае една приказка. Но дали този баланс ще се наруши трябва сами да разберете.