НЕЙНОТО СОБСТВЕНО ЛИЦЕ Е НЕЙНИЯТ ВРАГ.
В свят, доминиран от бруталната Ватийска империя, осемнайсетгодишната Амани разполага само с мечтите си. Тя бленува за живота, който е царял преди нашествието, за свободата да пише поезия и да пътешества отвъд изолираната си луна.
Приключението, на което Амани се надява обаче, не е онова, което я намира. Тя е отведена в имперския палат, а причината за това е почти идентичната ѝ външна прилика с полуватийската принцеса Марам. Принцесата е толкова мразена, че има нужда от двойник – някой, който да се представя за нея и да бъде готов да умре в изпълнение на тази задача.
Амани няма избор. Тя е пленница, а трябва да се превърне в принцеса... Ситуация, при която дори едно погрешно движение може да стане причина за смъртта ѝ.
"Мираж" е още една книга, която ни потапя в света на африканската и арабската култура. След всяка една книга знанието ми за тези две култури нараства. Добавете и един нов свят, който се разкрива пред очите ни и всеки един герой има минало, за което трябва да научим и ще получите една интересна история, в която главната героиня трябва всеки ден да се бори за живота си.
Амани ми допадна. Не чак толкова, колкото исках, но можеше и да е по-зле. Тя бързо разбра каква е нейната роля и че трябва да си знае мястото в двореца и по този начин живота ѝ ще бъде пощаден. И все пак се радвам, че духа ѝ не се сломи и Амани не се отказа от идеята да види отново семейството си. Тези две неща ѝ даваха сила всяка сутрин да става и да се подчинява на Марам. Очаквах до някаква степен бунтовниците да се свържат с нея, така че това не ме изненада. Обаче останах учудена от отношението на Амани към Маран след 150-та страница. Тя успя ва види част от истинското лице на принцесата, а пък Маран позволи то да бъде видяно.
Идрис е герой, от който видях малко. Очаквах, че като годеник на принцесата ще го виждам често, но стана точно обратното. Стискам палци да има по-важна роля в следващата книга. Според мен връзката му с Амани беше леко прибързана. Трябваше да има повече време с нея и да я опознае и чак тогава да се впусне в забранена връзка с нея. Може би ако имаше глави от името на Маран щях да науча повече за Идрис и колко страда за семейството си.
Харесах Маран. Не принцесата, а момичето, което желае любовта на семейството си по майчина линия. Прекланям се пред нейното умение да скрива мислите си. Това е доста важно, когато си кралска особа и половината ти народ те мрази. Надявам се в следващата книга да има глави, които се разказват от името на Маран, защото искам да науча повече за нея. И то не от това, което споделя с Амани, а от самата себе си. Дано тя успее да се откъсне от влиянието на баща си и да стане един по-добър владетел и да заздрави връзката си с андаланското си семейство.
Последният герой, който искам да спомена е братовчедката на Маран - Фурат. Възхищавам ѝ се, защото въпреки всичко тя обича Маран и ѝ тежи, че не са близки. Беше платила висока цена, за да се върне в Зияана и да помогне на народът, който страда. Имаше няколко разговора между нея и Амани и те ми помогнаха да я харесам.
"Мираж е" е книга, която разказва за две момичета с еднакви лица, но различни души и съдби. История за семейните ценности и потъпкването на един народ с цел власт и богатство. Приключение, което тепърва започва и борба, която никога не е спирала.
0 коментара:
Публикуване на коментар