Имало едно време майка и дъщеря, които прекарвали по-голямата част от живота си на път и винаги на крачка пред странния лош късмет, който ги следвал по петите. И възможно най-далеч от "Лешниковата гора"...
Така започва историята на Алиса, чието най-голямо желание е да се запознае с баба си. Легендарната авторка на хитова книга със зловещи приказки живее уединено в имението „Лешниковата гора“. Срещата обаче се оказва невъзможна, защото тя умира, малко след като Алиса навършва 17 години.
И животът на момичето се преобръща... Майка ѝ изчезва и Алиса знае, че има само едно място, където може да я търси - „Лешниковата гора“. Тя рискува всичко и се впуска в опасно приключение с помощта на съученика си Елъри, който е неотлъчно до нея. Но може ли да му вярва? Дали зад решението му да помогне не се крие нещо друго...
"Лешниковата гора" е книга, разказваща за едно момиче, което е готово на всичко, за да промени собствената си съдба и за една майка, която се мести от град на град, за да предостави на дъщеря си реалност, а не приказка.
В един обикновен ден Алиса се прибира от училище и разбира нещо ужасяващо - майка ѝ е изчезнала. Единственият човек, който тя познава и е чел "Приказки от Пущинака" е съученика ѝ Елъри. Двамата предприемат вълнуващо, но и опасно пътешествие до "Лешниковата гора", което ще покаже на какво са готови, за да постигнат целта си... Алиса е избухливо момиче, което е прекарало по-голяма част от живота си по магистралите, пътувайки нанякъде. Трудният ѝ характер, обаче прави нейното непрестанно пътува интересно. Имаше няколко моменти, в които бе на път да се откаже от намирането на майка ѝ и да се върне обратно в Ню Йорк, но знаеше, че ако го направи ще се намрази завинаги. Ще запомня Алиса с това, че успя да пренапише собствената си история и показа на приказните персонажи, че има и друг начин, освен да живееш в приказка.
Определено харесвах и Елъри, но не чак толкова, колкото очаквах. Самият той също имаше демони, с които се бореше постоянно и това го превърна в подходящ партньор на Алиса в нейното приключение. Друго, което ги свързваше бе обичта им към "Приказки от Пущинака" и Алтея Прозерпина. Елъри направи грешка, но успя да се реваншира. Единственото, което не ми допадна бе края на книгата и решението, което взе. Смятам, че можеше да има друг финал.
Разбрах, че ще има и втора книга, но според мен е напълно ненужна. В книгата имаше вмъкнати книги, литературни герои и реални личности и това ми допадна. Някои от тези книги ми хванаха окото и се присъединаха към списъка ми за четене. Повечето описания ми харесаха, защото така успях да се потопя до край в историята на Алиса, обаче някои от тях бяха доста дълги и в някои моменти ненужни.
"Лешниковата гора" е подходяща точно за този момент от годината, когато листата изпопадат от дърветата, има разнообразие от цветове и е студено. Тази атмосфера ти помага да усетиш лекият привкус на зловещо и магия в книгата.
0 коментара:
Публикуване на коментар