„Четвърто крило“ от Ребека Ярос

Крехката Вайълет Соренгейл цял живот се е подготвяла за Квадранта на писарите, където ще е заобиколена от книги и истории за чужди приключения. Но главнокомандващата генерал Соренгейл – позната още като строгата и студена майка на Вайълет – има други планове. По нейна заповед младата жена трябва да се присъедини към стотиците младежи, които се стремят към най-елитната част от наварските войски: драконовите ездачи.

Мнозина на свой ред са готови да прережат гърлото на Вайълет, защото кадетите, жадни за слава, са повече от драконите, готови да се обвържат. Други – като Зейдън Райърсън, безскрупулния и могъщ командир на крило, биха я убили просто защото носи омразното име Соренгейл.

И все пак с всеки изминал ден войната става все по-жестока, магическите прегради, които защитават кралството, отслабват все повече и броят на жертвите расте. А най-лошото е, че Вайълет подозира висшите военни в укриване на ужасна тайна.

„Четвърто крило“ е книга, която си бях набелязала още преди издаването ѝ на български и нямах търпение да я започна, за да разбера дали е толкова добра, колкото твърдят, че е. Харесах книгата - героите, сюжета, идеите на авторката и финалните разкрития. Разбира се, влюбих се в драконите и се радвам, че Ребека Ярос е решила да избере тях за митични същества, на които да обърне внимание. Колкото и да харесвам елфите, не смятам, че трябва да присъстват във всяка YA фентъзи книга.

Ребека Ярос създава свят, който за момента представя основно военния колеж „Басгайът“. Като дъщеря на писар и ездач Вайълет може да избира към кой Квадрант да се присъедини. И тя избира Квандранта на писарите. Години, под ръководството на баща си, Вайълет се обучава и приема Архивите за свой дом. Намира утеха в ровенето из книгите и научаването на нови факти. До момента, в който майка ѝ - генерал Соренгейл, не решава, че и най-малкото ѝ дете трябва да стане ездач. И Вайълет вече няма друг избор освен да премине по Парапета, да оцелее в множеството предизвикателства и да се обвърже с дракон, като по този начин ще стане ездач. Физически Вайълет не е идеалната ездачка и няма това хладнокръвие, с което да убива враговете си. Но е умна, хитра и смела. А драконите ценят тези качества. Образът ѝ е добре изграден, като мислеше рационално и не взимаше глупави решения, за разлика от други главни героини в този жанр.

В книгата има множество второстепенни герои, което е чудесно за мен, защото честа тенденция е главната героиня да има само по един-двама приятели. Мира е по-голямата сестра на Вайълет и прочут лейтенант. Веднага става ясно колко са си близки и как Мира би я защитавала на всяка цена. Рианон става приятелка на Вайълет на Парапета, когато Вай ѝ помага да оцелее. И от този момент двете се подкрепят и знаят, че могат да разчитат една на друга. Дейн е най-близкият приятел на Вайълети и тя вярва, че той ще я защитава. И Дейн наистина го прави, но още в началото е толкова погълнат от тази цел, че задушава Вайълет и не ѝ позволява да покаже възможностите си. Лиам е сянката ѝ и задачата му е да я пази. Двамата обаче се сближават и той се превръща в неин приятел. Вярвам, че всичко го харесваме.

Врагът на Вайълет в колежа е предопределен - Зейдън Райърсън, чийто баща води бунта и бива убит по нареждане на генерал Соренгейл. Зейдън не харесва Вайълет, но много добре знае, че не тя е виновна за съдбата му. Той се държи студено и арогантно. Противно на очакванията обаче помага на Вайълет, защитава я и вярва на думите ѝ без значение дали има доказателства. Остава я да се докаже, да води битките си и да се бори за това, което желае. Така че ви става ясно, че Зейдън всъщност не е зъл. Да, нарушава правилата, но го прави, за да помогне на приятелите си. Дори сключва сделка, за да защити децата на бунтовниците.

Като за първа книга героите са добре изградени и съм убедена, че образите на Вайълет и Зейдън тепърва ще се изграждат. Както и връзките им с драконите. Има и няколко второстепенни герои, които не са сложени ей така, за фон, а участват дейно в сюжета. Българското издание е дълго малко над 700 страници и се радвам, че в „Четвърто крило“ няма излишни сцени или поне аз не се отегчих от първоначалните описания. Ако не се броят някои определени напрягащи моменти като предизвикателството на Ръкавицата, Вършитбата и битката към края на книгата, действието е плавно, но не по някакъв скучен начин. Нека спомена финала, който не бих казала, че е с голям обрат. Но затова пък дава възможност за страхотно продължение.

Ето заради това не дадох пълните пет звезди. „Четвърто крило“ е добра книга, която задържа интереса на читателя, а героите са пълнокръвни и не дразнят с решенията, които взимат. Но лично за мен романът е по-скоро като основа за поредицата и смятам, че следващите книги ще са още по-добри. А и признавам, че колкото и да ми хареса, „Четвърто крило“ не ме грабна толкова, колкото очаквах.