„Дейзи Даркър“ от Алис Фини

Дейзи Даркър е родена с дефектно сърце – присъда, която помрачава детството ѝ и я прави заложница на семейство, в което никой никога не я е обичал. С едно изключение – баба ѝ, саможива, ексцентрична авторка на детски книги, за чийто 80-и юбилей роднините се събират в навечерието на Хелоуин.

Чудатата готическа къща обаче е малка и за членовете на семейство Даркър, и за всичките им мрачни тайни, но нямат избор – приливът и бурята ги откъсват от останалия свят. А точно в полунощ Дейзи и семейството откриват трупа на баба ѝ, като никой от тях не подозира, че точно след час друг член на семейството ще последва възрастната дама в отвъдното.

Попаднали в капана на дебнещ убиец, членовете на семейство Даркър трябва да се помирят с тайните от миналото, за да оцелеят до сутринта. Или от това семейно събиране никой няма да си тръгне жив… Освен убиецът.

„Дейзи Даркър“ прикова интереса ми с анотацията - готическа къща, семейни тайни и Хелоуин, и реших, че ще е подходящо четиво за есента. Виждайки, че романът е само 350 страници, смятах, че бързо ще го прочета. Само че на моменти сюжетът ми беше муден и често прескачах по някой и друг абзац. Идеята на авторката е добра, но почти нищо динамично не се случи. Не успях да се увлека по случая и да се опитам да разгадая кой е убиецът и какъв е мотивът му.

Дейзи не е любимката на семейството си. Особено на майка си. Но затова пък баба ѝ я обича от все сърце. Като най-малката от три сестри в детството ѝ нейното мнение не се е зачитало, пренебрегвали са я и дори са я избягвали. Тя обаче не изпитва голяма омраза към близките си, тъй като много добре знае какво са пожертвали заради нейното болно сърце. Но тя е Даркър и много добре знае какво е отмъщение. Къщата на самотния остров, намиращ се в близост до корнуолския бряг, е единственото място, което малката и голямата Дейзи приемат за дом. Нямаше как да не харесам Дейзи, защото тя е добра, умна и мила. Даже прекалено мила и определено наивна. Разбира и прощава без да се сърди дълго време, но някои детски травми никога няма да си отидат. Ясно е, че в тази кратка книги няма как да се привържа към героите, а и те основно са вкарани в историята, за да има заподозрени. Нищо повече. За съжаление обаче, не се докоснах до образа на Дейзи, която се води като главна героиня.

Не съм чела „Десет малки негърчета“ от Агата Кристи и в началото не знаех какъв е планът на убиеца. Тези от вас, които са я чели, веднага ще намерите приликите, но преди да започнете да си мислите, че авторката си е откраднала някои идея, споделям, че накрая убиецът признава, че е почерпил вдъхновение именно от този роман. Допадна ми, че докато не се разкрие голямата тайна на Дейзи Даркър, не може да се разбере какъв е мотивът. В началато някои реплики и действия не ми се връзваха, но накрая всичко се обясня. Паралелно на настоящето, под формата на видеокасети и спомени на Дейзи, се вниква в миналото на семейство Даркър, което определено не е светло и безпроблемно.

Въпреки последните страници и разкритията между тях „Дейзи Даркър“ получава три звезди. С интересна анотация и добър финал, но без увлекателен сюжет и изграждане на връзка с героите книгата няма как да получи по-голяма оценка. И за мое огромно съжаление, поставям тази книга в графа „посредствени романи“.