Празниците покрай Коледа и Нова година ги свързваме с все позитивни емоции - уют, семейство, спокойствие, радост и щастие. Само че за някои те са най-мрачното време от годината. Тези хора се зариват с дейности, за да забравят лошите спомени.

Супермаркетът, в който работи Хриси, се е превърнал в неин дом, а колегите ѝ - в нейно семейство. Започва работа в него, когато е на осемнадесет години и е трябвало да бъде само временна спирка, докато събере достатъчно пари, за да влезе в университета. С баща алкохолик обаче това си остава само мечта. В продължение на седем години Хриси се отдава на супермаркета и намира успокоение в реденето на рафтовете и любопитство за историите на хората, чиито продукти маркира на касите. Попада в рутина, която колкото и да е трудна и тежка, е и толкова позната, че не открива сили да я промени. В един момент обаче Хриси осъзнава, че не е заслужила подобно отношение от баща си и че е крайно време да постигне мечтата си.

Нишката, която прави Хриси и новия ѝ шеф детективи, е намерена чанта, която се оказва собственост на жена, изчезнала в навечерието на новогодишната нощ преди двадесет години. Полицията не се трогва от новите доказателства и не се разбързва да работи между празниците и затова двамата се заемат сами да разрешат мистерията. Тя ги отвежда до морето, където научават историята на жена, взела решението да се откъсне от насилника си и да получи щастието, което заслужава. 

Марин е посрещнат в супермаркета с нежелание. Не защото е лош или неприятен, а защото е отнел заслуженото повишение на Хриси. Той ясно дава да се разбере, че не е знаел за ситуацията и се опитва да се реваншира, като поема случая с чантата. Общата работа позволя на Хриси и покрай нея и на читателя да опознае леко мрачния образ на Марин. Оказва се, че и за него коледните празници са тягостни заради загуба на близък човек. Допадна ми, че в сюжета взимат роли и някои от колегите на Хриси и Марин, а не само за фон. Смях се с глас на задявките между леля Вили и чичо Стефчо. Тези колоритни образи разнообразяваха обстановката и я правеха по-забавна. Личеше им колко ги е грижа за Хриси и как ѝ помага с каквото могат.

Признавам, че не очаквах да харесам романа толкова много. Само че Бистра Стоименова ме изненада с тежките теми, които е засегнала. Присъства домашното насилие, самотата и омаловажаването. Те обаче застават на заден план след женската сила на Хриси и Богдана и смелостта им да се откъснат от средата, която им вреди. Въпреки че е под триста страници, книгата е наситена с такива емоции, от които си поплаках. Имам една единствена забележка и тя е, че така и не се докоснах истински до главните герои.

В кралство Илиа преди десетилетия Чумата се разпространява и убива стотици хора. Част от оцелелите са надарени със способности. Те стават известни като Елитните, а тези без дарба - Обикновените. Короната преследва и избива всеки Обикновен, а тези, които ги укриват, са заточени в Изпепелените земи и ако оцелеят в тях, могат да заживеят в другите градове. За да се напомня за силата на Елитните, са създадени Изпитанията на Прочистванията - игри, в които шестимата души се борят помежду си за победа. Смъртта на някой от участниците не е задължителна, но е приемлива, бъдейки забавление за зрителите. 

На собствен гръб Пейдин е изпитала трудностите от живота в беден квартал и то като Обикновена, която се преструва на Нисша. След смъртта на баща си тя оцелява като краде и прилага дарбата си на Ясновидец. Имайки предвид, че всеки път това е едно представление, в което Пейдин съчетава наблюдателността и научкването си, си е направо чудо, че все още никой не я хванал в лъжа. Пей обаче е достатъчно интелигентна, остроумна и упорита, за да позволи да бъде хваната. Оставайки на улицата, единственият човек, за когото я е грижа, е най-добрата ѝ приятелка Адена. Само към нея показва обич, състрадание и преданост. Оставя се да бъде подценявана и с удоволствие наблюдава опонентите си, когато ги изненада с поведението, с думите или с действата си. 

Докато Пейдин е упорита, пресметлива и предпалива, то Адена е мила, вежлива и учтива. Може и да гладува, но никога не би откраднала нещо. Голямата ѝ страст е да шие и умее да създава нещо красиво дори и от един парцал. Възпитан от малък за ролята си на бъдещ крал Кит притежава всичките умения за справедлив владетел - честност, състрадание и мъдрост. Личи си, че се интересува от народа си и страда, виждайки в какви лишения живеят някои от тях. Харесвам го, но лекият ми неприязъм към него идва от факта, че авторката намеква за любовен триъгълник с негово присъствие, а аз въобще не съм почитателка на тази тропа. 

В пълен контраст с полубрат си Кай е обучен да бъде изпълнителят на мрачните желания на краля. Безпощадното обучение, през което преминава, го калява. Решава да скрие чувствата си зад маска, която сваля само пред най-близките си. За околните той е студен и присметлив боец, обичащ иронията и арогантността. Кай обаче се оказва многопластов персонаж, който дълбоко в себе си е измъчен, изтощен и потиснат. Приел е ролята си на Наказател и дотолкова е изключил емоциите си, че с появата си Пейдън го омайва. Възхищава се на нейната свобода и увереност. Постепенно се отпуска в нейната компания и показва своя чар, сърдечност и морал.

Нека да съм честна - „Безсилна“ е хубав роман, но в него няма да откриете нещо ново. Изпълнен е с клишета и някои моменти са малко нереалистични и ме караха да въртя очи. Същевременно сюжетът и героите са ненапрягащи и доста бързо и лесно прочетох книгата. Връзката между Пейдин и Кай е пропита с химия, напрежение и закачки. Финалът дава не една възможност за продължението и смятам, че поредицата има потенциал. Просто така и не разбрах защо „Безсилна“ поражда този голям интерес към себе си. 

„Юми и художникът на кошмари“ представя неизследваната планета Комаши, на която Отломакът Виртуозност се е разбил на Късове. Сюжетът се разделя между двама герои, живеещи на различни места. Град Килахито е потънал постоянно в мрак, а хионовите линии са единствената светлина. Мракът е известен още като проков и сред него дебнат кошмарите, които първоначално са като струя дим, но колкото по-често посещават града, толкова по-плътни стават. Художниците са натоварени със задачата да се борят с тях, като чрез рисуване ги улавят и обезвреждат. Килахито е технологически напреднал и в новелата изпращат космически кораб до звездата в близост и откриват съществата, които я обитават. Над кралство Торио блести слънце, а прекалено топлата почва и летящите растения са нещо обичайно. В неговите граници живеят четиринадесет жрици - йокихиджо, обвързващи се с привиденията, които им изпълнят желания. 

Юми е йокихиджо и следователно през целия си живот е подлагана на ритуали, целящи да я подготвят за церемонията по подреждането на камъни, за да може колкото по-висока е кулата, толкова повече привидения да привлича. Въпреки че се отдава със сърцето си на службата към духчетата, срещата ѝ с Никаро само засилва желанието ѝ да следва своите мечти и цели. Юми ненавижда лъжите и презира всеки, който ги изрича, без значение от обстоятелствата. Затова пък обича реда, спокойствието и медитацията. Докато е в Килахито, тя се научава да отстоява себе си и да се подчинява единствено на своите правила. Уроците, които научава в странния за нея свят, я правят по-силна и смела.

Считайте този абзац за СПОЙЛЕР, защото ще ви разкажа какво е сполетяло двата народа. Преди хиляда и седемстотин години на торийски фестивал бива активирана машина, целяща да привлича привидения и да ги използва като източник на енергия. Машината обаче видяла всички души като източник и започнала да поглъща и хората от Торио. Така се появил покровът, който представлявал душите, защото те не могат да бъдат унищожени, а само трансформирани. Йокихиджо обаче не могат да бъдат контролирани и затова машината ги държи в плен, като всяка нощ изтрива спомените им и ги кара да преживяват един и същ ден постоянно. Следователно градовете, които Юми посещава, са фалшиви. Пазителите на йокихиджо са души на техни стари познайници и именно слугите, докато вечер машината се отпуска, бродят в градове като Килахито и ловуват мощни сънуващи умове. Победени от художниците и прогонени обратно в покрова, машината ги обработва наново и ги връща при йокихиджо. С две думи те са кошмарите.

От дете Никаро мечтае да стане художник и да се бори срещу кошмарите. Стреми се да се присъедини към Сънната стража и когато не е приет, той изоставя големия си талант си и се фокусира единствено върху рисуването на бамбук. Поради лъжа приятелството му с други художници приключва и започна да партрулира сам сред улиците на Килахито. Художника приема работата си като монотомна, а себе си - като скучна и незначителна личност. Наясно е, че е допуснал множество грешки, една от които е да излъже хора, които цени и уважава. Желае да се опити да оправи нещата и да постъпи правилно. Това е причината да приеме да помогне на Юми и веднъж да се почувства нужен.

Брандън Сандерсън комбинира множество елементи в новелата. На първо място е размяната на тела, чиято идея е да видим двама души поставени в напълно чужда за тях ситуация и как трябва да живеят живота на другия, но същевременно вкарват и характерни за себе си разсъждения и постъпки. С главни персонажи творци темата за изкуството няма как да не бъде засегната. Докато артистът твори, той се губи в емоциите и мислите си и им дава гласност, като ги изразява на бял лист, кула от камъни, в чиния с храна, в танца, в музиката и т.н. 

Въпреки че „Юми и художникът на кошмари“ е част от Космера, няма да имате проблем да стартирате творчеството на Сандерсън с нея. Сигурно ще се чудите кой е този Хойд и защото точно той е разказвачът, но в същината си новелата е история за две души, които избират да се борят за един по-добър свят.

Нова година, ново предизвикателство. Категориите дойдоха много естествено, от което съм изключително радостна. Постарах се да ви дам по поне един пример за всяка тема освен тези, които зависят от вашите предпочитания. Отново една изпълена категория ви осигурява едно участие в раздаванката, чийто победител ще изтегля към средата на декември. Следователно, ако отметнете всичките 12, ще участвате общо 12 пъти. Само трябва да ме тагнете в инстаграм, за да ви запиша. Шаблоните може да откриете в акцента в профила ми.

завършете дуология - напоследък излязоха доста дуологии на българския пазар. Аз самата започнах „Шест алени жерава“, „Божествени съперници“, „Сага за Безсъдбовните“ и „Змията и крилете на нощта“, а „Един тъмен прозорец“ я завърших. Други книги, които ви препоръчвам са „Сребърна песен, нощен пламък“ и „Отнетият наследник“.

книга от поредица - лично за мен е една от лесните категории. Повечето творби, които чета, са част от поредица. Бих ви предложила „Буря от оникс“, но вярвам, че тя е по-подходящи за категорията популярен роман от 2025. Аз вече съм избрала „Вятър и истина“ от Брандън Сандерсън, а защо не и „Империята на вампира“ от друг мой любимец - Джей Кристоф. 

книга от нов автор - познатият автор носи комфорт, но непознатият - нови възгледи. Не знаете дали ще харесате стилът му на писане, героите или историите му. Това обаче не трябва да ви притеснява, а да ви мотивиране най-накрая да посегнете към негова книга. Доста читатели останаха с позитивно мнение за „Пътят на подправките“ от Мая Ибрахим и е време най-накрая и аз да я сложа в графата с прочетени романи.

книга с любима тропа - обичате slow burn, enemies to lovers, избраният и т.н. Прочетете роман, който съдържа този елемент.

самостоятелен роман - обичам поредиците и дълбочината, която получавам от героите, но има нещо специално и приятно, когато в рамките на едни 300-400 страници получавам интересен сюжет, готини герои и теми, които да разисквам. Веднага ви казвам коя е моята любима самостоятелна книга - „Нощният цирк“. Сещам се още за „Сол при солта“ и „Фонтани на мълчанието“, „Скандалният живот на Евелин Хюго“ и „Дейзи Джоунс & The Six“, „Последнага госпожа Периш“, „Момичетата от пансиона“ и „Приказка за Долната земя“.

популярен роман от 2025 - както „Четвърто крило“ и „Божествени съперници“ избухнаха миналата години, така и през тази година ще има романи, за които цялото книжно общество ще говори. Не съм избрала определено заглавие, тъй като все още не знаем кои ще са тези книги за 2025г.

книга от любимо издателство - винаги ще има издателство, което ще ви е най на сърце. Отдайте му почит, като прочетете издаден под неговото лого роман. 

 

препрочети скъпа за теб книга - не знам до колко от вас обичат да препрочитат, но има нещо специално и носталгично да се завърнеш към любим свят и герои и да си припомниш любима сцена. Аз лична съм си набелязала „Мечокът и славеят“ или „Нощният цирк“.

книга с любим елемент на корицата - почитатели сте на флоралните мотиви, мрачните пейзажи или изобразени хора. Или пък харесвате неонов надпис, или готическия стил. Както е случаят с любимата тропа, така и тук изберете корица, съдържаща любим компонент.

книга, препоръчана от блогър/влогър - вярвам, че на много от нас ни се е случвало да прочетем някоя книга, защото сме попаднали на впечатляващо ревю или защото любим блогър често я препоръчва. В нашето книжно общество е лесно да получим препоръчка. На този етап аз съм избрала „Кръв над светъл пристън“ и „Безупречен“.

книга, която не си мислил, че ще ти хареса - четеш анотацията или четеш ревютата и си мислиш как този роман не е твоята чаша чай. Но все пак решаваш да посегнеш към нея и се влюбваш. Признавам, все още си нямам и на идея за подобна книга, но годината е пред мен. 

книга, носеща скандинавската атмосфера - много обичам скандинавската митология и скандинавския живот. Тук ви давам голяма свобода в избора на творба. Може да е фентъзи като „Съдба, написана с кръв“ или „Магнус Чейс и боговете на Асгард“. „Малък наръчник по хюга“ или „Хяга ваканция“ също са чудесен избор. А ако пък ви се чете нещо по-мрачно, скандинавският автор като Ю Несбьо с неговите криминалета ще ви се понравят. 

„Малки жени“ е още един роман, доказал се във времето. Той е успешен, защото на пръв поглед разказва за обикновеното семейство Марч, което обаче е много сплотено и докато читателят чете за разговорите пред камината, събиранията на „Пикуик клуб“ и разходките сред природата, самият той се пренася в компанията на четирите сестри. Успях да съпреживея всеки техен добър и лош момент, всяко тяхно падение и ставане, всяка тяхна мечта и разочарование.

Сестрите Марч са едно пъстроцветно кълбо от характери, които ги допълват толкова добре. Всяка от тях е добра и милосърдна, но и притежава недостатък. Мег винаги е мечтала за красиви дрехи и предмети като тези на нейните приятелки. Опитва се да го скрие и да подражава на майка си, но има моменти, в които се предава на желанието си да бъде харесвана от околните и се оставя да бъде променена. Мег обаче е и интелигентно момиче, осъзнаващо нередностите, и щом осъзнава колко нелепо се държи, избира да преглътне късчетата гордост, които притежава, и да бъде тази Мег, която цени повече добротата и честността, отколкото лукса.

Олицетворението на феминистките идеи на авторката е образът на Джо. В по-младите си години тя често тича с разпуснати коси, играе всякакви игри и използва жаргонни думи. Джо е вириглаво, гордо и непримирено момиче с любов към книгите. Толкова обича да чете и пише, че без да се замисля се възползва от възможността да продава историите си. Не се поддава на обществения натиск и отстоява мнението си. Тя много добре осъзнава, че жените, омъжвайки се, губят своята идентичност и свобода, но майчинските ѝ инстинкти винаги се обаждаха, когато Бет изпадаше в беда. Характерна черта за нея е гневът ѝ. Често се палеше и влизаше спор с някого, след което обаче бързо се успокояваше и съжаляваше за избухването си.

Нежното цвете на семейство Марч е милата и всеотдайна Бет. Тя отваря сърцето си за познати и непознати. Много рядко иска нещо за себе си. Затова, когато го направи, роднините ѝ се опитват да изпълнят желанието ѝ. Нейната цел е да угоди на другите, а най-голямата ѝ любов е музиката и пианото. Финните мелодии, излизащи изпод пръстите ѝ, отговарят на нейното деликатно съществуване. Изящността, криеща се зад спокойствието и срамежливостта ѝ, я правят толкова обичана сестра. Състрадателността ѝ обаче е най-хубавата черта на Бет според мен.

Може и да е най-малката, но Ейми никога не е излорина от случващото се вкъщи. Не помни дните, в които са били богати, но знае, че ги е имало и заради това се опитва да подражава на аристократите. Погледът ѝ на художник ѝ позволява да оцени красивите неща. Това е общото между нея и Мег. Амбициозността и решителността ѝ дават мотивацията да не се откаже от рисуването. Това пък е общото между Ейми и Джо. Често е сладка, игрива и любопитна и не се задоволява с половинчати отговори. Тя е най-суетната и разглезената от четирите, но го осъзнава и често сама се упреква за поведението си.

„Малки жени“ е книга за мечтите и надеждите. За прошката и състраданието. За сестринската обич. Ще откриете частичка от себе си в поне един от персонажите. Ще заобичате четирите момичета и приятеля им Лари и заедно ще откриете уроците на живота.

Новата година по традиция я започвам с равносметка за изминалите месеци. Преглеждайки прочетените романи, виждам, че отново преобладаващ жанр е фентъзито, но из между него има и някоя друга любовна книга. Оставям линк тук, ако ви е интересна равносметката от миналата година.

През 2024г. съм прочела 62 книги, което е с 12 бройки повече, което се равнява на 27,284 страници. Средно съм чела по 4 книги на месец. Най-дългата е „Дом на пламъци и сенки“ от Сара Дж. Маас със своите 960 страници, а най-късата е новелата „Унищожи ме“ от Тахере Мафи от 111 страници. Най-популярният роман е „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът, който е прочетен от над 4 милиона души. Най-непопулярният е „Домът на пчелите“ от Цанко Лалев и това отново се дължи на факта, че е от български автор. Финално споделям средният рейтинг - 3,8 и поглеждайки от миналогодишния е по-нисък. Като се замисля, имаше доста книги, които не успяха да ме впечатлят. 

     1. „Разбий ме“ - ✩✩✩

     2. „Дом на небеса и дихания“ - ✩✩✩✩

     3. „Порочна омраза“ - ✩✩✩✩

     4. „Порочни лъжи“ - ✩✩✩✩

     5. „Трес от Смарагдово море“ - ✩✩✩✩

     6. „Унищожи ме“ - ✩✩✩

     7. „Разнищи ме“ - ✩✩✩

     8. „Приказка за Долната земя“ - ✩✩✩✩✩

     9. „Господар на гнева“ - ✩✩✩✩

     10. „Железен пламък“ - ✩✩✩✩

     11. „Господар на гордостта“ - ✩✩✩

     12. „Дом на пламъци и сенки“ - ✩✩✩✩

     13. „Поканените“ - ✩✩✩✩

     14. „Това изтъкано царство“ - ✩✩✩

     15. „Змията и крилете на нощта“ - ✩✩✩✩✩

     16. „Лате и легенди“ - ✩✩✩✩

     17. „Ариадна“ - ✩✩✩

     18. „Вой“ - ✩✩✩

     19. „Синдер“ - ✩✩✩

     20. „Пламенна“ - ✩✩✩✩✩

     21. „И заживели вечно нещастни“ - ✩✩✩✩✩

     22. „Скарлет“ - ✩✩✩✩

     23. „Рапсодия“ - ✩✩✩✩

     24. „Змей побратим“ - ✩✩✩✩✩

     25. „Крес“ - ✩✩✩✩✩

     26. „Fairest“ - ✩✩✩✩

     27. „Уинтър“ - ✩✩✩✩

     28. „Един тъмен прозорец“ - ✩✩✩✩✩

     29. „Беладона“ - ✩✩✩✩

     30. „Шест изпепелени рози“ - ✩✩✩✩

     31. „Предания за Олимп: Том I“ - ✩✩✩

     32. „Да дебнеш Джак Изкормвача“ - ✩✩✩

     33. „Северният вятър“ - ✩✩✩

     34. „Божествени съперници“ - ✩✩✩✩✩

     35. „Вишъс“ - ✩✩✩

     36. „Ракъс“ - ✩✩✩✩

     37. „Скандален“ - ✩✩✩

     38. „Бейн“ - ✩✩✩✩✩

     39. „Красиво безразсъдство“ - ✩✩✩✩

     40. „Раненият рицар“ - ✩✩✩✩

     41. „Мръсни дни“ - ✩✩✩✩

     42. „Къщата на глада“ - ✩✩✩

     43. „Разгневеният бог“ - ✩✩✩

     44. „Децата на хълма“ - ✩✩✩

     45. „A Study in Drowning“ - ✩✩✩

     46. „Така го правят датчаните“ - ✩✩✩

     47. „Juniper & Thorn“ - ✩✩

     48. „Готикана“ - ✩✩✩

     49. „The Awakening“ - ✩✩✩

     50. „Съдба, написана с кръв“ - ✩✩✩✩✩

     51. „Дъбравата, където мракът притихна“ - ✩✩✩✩

     52. „Празникът на Вси Светии“ - ✩✩

     53. „Момичетата от пансиона“ - ✩✩✩✩✩

     54. „Проклятие за истниска любов“ - ✩✩✩✩

     55. „Спектакъл“ - ✩✩✩✩

     56. „Две преплетени корони“ - ✩✩✩✩✩

     57. „Шест алени жерава“ - ✩✩✩✩✩

     58. „Когато луната се излюпи“ - ✩✩✩✩

     59. „Коледна тайна“ - ✩✩

     60. „Домът на пчелите“ - ✩✩✩

     61. „Коледният замък в Шотландия“ - ✩✩✩

     62. „Малки жени“ - ✩✩✩✩✩