„Безсилна“ от Лорън Робъртс

Единствено необикновените имат място в кралство Илиа…

От десетилетия Елитните притежават своите сили, придобити благодарение на Чумата, докато Обикновените са изолирани от обществото и прокуждани от кралството.

Никой не е изпитал това на гърба си по-добре от Пейдин Грей, Обикновена, която се представя за Ясновидец, за да се слее с тълпата от Елитни. Когато Пейдин, без да подозира, спасява живота на един от принцовете на Илиа, тя е включена против волята си в Изпитанията на Прочистването – жестока, кървава надпревара, превърната в демонстрация на силата на Елитните.

Ако противниците ѝ в Изпитанията не я убият, това ще направи принцът, с чувствата си към когото Пейдин напразно се опитва да се бори… А той непременно ще я убие, ако разбере, че тя е Обикновена.

В кралство Илиа преди десетилетия Чумата се разпространява и убива стотици хора. Част от оцелелите са надарени със способности. Те стават известни като Елитните, а тези без дарба - Обикновените. Короната преследва и избива всеки Обикновен, а тези, които ги укриват, са заточени в Изпепелените земи и ако оцелеят в тях, могат да заживеят в другите градове. За да се напомня за силата на Елитните, са създадени Изпитанията на Прочистванията - игри, в които шестимата души се борят помежду си за победа. Смъртта на някой от участниците не е задължителна, но е приемлива, бъдейки забавление за зрителите.

На собствен гръб Пейдин е изпитала трудностите от живота в беден квартал и то като Обикновена, която се преструва на Нисша. След смъртта на баща си тя оцелява като краде и прилага дарбата си на Ясновидец. Имайки предвид, че всеки път това е едно представление, в което Пейдин съчетава наблюдателността и научкването си, си е направо чудо, че все още никой не я хванал в лъжа. Пей обаче е достатъчно интелигентна, остроумна и упорита, за да позволи да бъде хваната. Оставайки на улицата, единственият човек, за когото я е грижа, е най-добрата ѝ приятелка Адена. Само към нея показва обич, състрадание и преданост. Оставя се да бъде подценявана и с удоволствие наблюдава опонентите си, когато ги изненада с поведението, с думите или с действата си.

Докато Пейдин е упорита, пресметлива и предпалива, то Адена е мила, вежлива и учтива. Може и да гладува, но никога не би откраднала нещо. Голямата ѝ страст е да шие и умее да създава нещо красиво дори и от един парцал. Възпитан от малък за ролята си на бъдещ крал Кит притежава всичките умения за справедлив владетел - честност, състрадание и мъдрост. Личи си, че се интересува от народа си и страда, виждайки в какви лишения живеят някои от тях. Харесвам го, но лекият ми неприязъм към него идва от факта, че авторката намеква за любовен триъгълник с негово присъствие, а аз въобще не съм почитателка на тази тропа.

В пълен контраст с полубрат си Кай е обучен да бъде изпълнителят на мрачните желания на краля. Безпощадното обучение, през което преминава, го калява. Решава да скрие чувствата си зад маска, която сваля само пред най-близките си. За околните той е студен и присметлив боец, обичащ иронията и арогантността. Кай обаче се оказва многопластов персонаж, който дълбоко в себе си е измъчен, изтощен и потиснат. Приел е ролята си на Наказател и дотолкова е изключил емоциите си, че с появата си Пейдън го омайва. Възхищава се на нейната свобода и увереност. Постепенно се отпуска в нейната компания и показва своя чар, сърдечност и морал.

Нека да съм честна - „Безсилна“ е хубав роман, но в него няма да откриете нещо ново. Изпълнен е с клишета и някои моменти са малко нереалистични и ме караха да въртя очи. Същевременно сюжетът и героите са ненапрягащи и доста бързо и лесно прочетох книгата. Връзката между Пейдин и Кай е пропита с химия, напрежение и закачки. Финалът дава не една възможност за продължението и смятам, че поредицата има потенциал. Просто така и не разбрах защо „Безсилна“ поражда този голям интерес към себе си.