„Малки жени“ от Луиза Мей Олкът

Има романи, които успяват да си проправят път през времето и да се превърнат в класика. Причината за това е, че успяват да надскочат злободневието и да ни открехнат прозореца към вечните теми. Такава е историята на четирите сестри, вдъхновяваща и докосваща сърцата на читателите от поколения. Омайният разказ за красивата Мег, смелата Джо, талантливата Бет и романтичната Ейми.

Учат ни да се вглеждаме в себе си, да обичаме и да намираме сили, дори когато всичко изглежда неизбежно загубено. Романът на Луиза Мей Олкът е огледало на епохата, в която живее американската писателка, родена през 1832 г., но в него откриваме ясните черти на съвременността. Заедно с момичетата на Олкът извървете болезнения път на израстването, срещнете отношението на обществото към жената и вдъхнете живот чрез силата на таланта.

„Малки жени“ е още един роман, доказал се във времето. Той е успешен, защото на пръв поглед разказва за обикновеното семейство Марч, което обаче е много сплотено и докато читателят чете за разговорите пред камината, събиранията на „Пикуик клуб“ и разходките сред природата, самият той се пренася в компанията на четирите сестри. Успях да съпреживея всеки техен добър и лош момент, всяко тяхно падение и ставане, всяка тяхна мечта и разочарование.

Сестрите Марч са едно пъстроцветно кълбо от характери, които ги допълват толкова добре. Всяка от тях е добра и милосърдна, но и притежава недостатък. Мег винаги е мечтала за красиви дрехи и предмети като тези на нейните приятелки. Опитва се да го скрие и да подражава на майка си, но има моменти, в които се предава на желанието си да бъде харесвана от околните и се оставя да бъде променена. Мег обаче е и интелигентно момиче, осъзнаващо нередностите, и щом осъзнава колко нелепо се държи, избира да преглътне късчетата гордост, които притежава, и да бъде тази Мег, която цени повече добротата и честността, отколкото лукса.

Олицетворението на феминистките идеи на авторката е образът на Джо. В по-младите си години тя често тича с разпуснати коси, играе всякакви игри и използва жаргонни думи. Джо е вириглаво, гордо и непримирено момиче с любов към книгите. Толкова обича да чете и пише, че без да се замисля се възползва от възможността да продава историите си. Не се поддава на обществения натиск и отстоява мнението си. Тя много добре осъзнава, че жените, омъжвайки се, губят своята идентичност и свобода, но майчинските ѝ инстинкти винаги се обаждаха, когато Бет изпадаше в беда. Характерна черта за нея е гневът ѝ. Често се палеше и влизаше спор с някого, след което обаче бързо се успокояваше и съжаляваше за избухването си.

Нежното цвете на семейство Марч е милата и всеотдайна Бет. Тя отваря сърцето си за познати и непознати. Много рядко иска нещо за себе си. Затова, когато го направи, роднините ѝ се опитват да изпълнят желанието ѝ. Нейната цел е да угоди на другите, а най-голямата ѝ любов е музиката и пианото. Финните мелодии, излизащи изпод пръстите ѝ, отговарят на нейното деликатно съществуване. Изящността, криеща се зад спокойствието и срамежливостта ѝ, я правят толкова обичана сестра. Състрадателността ѝ обаче е най-хубавата черта на Бет според мен.

Може и да е най-малката, но Ейми никога не е излорина от случващото се вкъщи. Не помни дните, в които са били богати, но знае, че ги е имало и заради това се опитва да подражава на аристократите. Погледът ѝ на художник ѝ позволява да оцени красивите неща. Това е общото между нея и Мег. Амбициозността и решителността ѝ дават мотивацията да не се откаже от рисуването. Това пък е общото между Ейми и Джо. Често е сладка, игрива и любопитна и не се задоволява с половинчати отговори. Тя е най-суетната и разглезената от четирите, но го осъзнава и често сама се упреква за поведението си.

„Малки жени“ е книга за мечтите и надеждите. За прошката и състраданието. За сестринската обич. Ще откриете частичка от себе си в поне един от персонажите. Ще заобичате четирите момичета и приятеля им Лари и заедно ще откриете уроците на живота.