„Детективи по неволя“ от Бистра Стоименова

Една жена изчезва в новогодишната нощ. Двайсет години по-късно, на Бъдни вечер, чантата с документите ѝ е намерена сред украсата под елхата в един супермаркет. Неразкритият случай е всичко друго, но не и мечтаната работа за полицията по празниците, но чантата може да се окаже ключ към разкриването на загадката.

Христина мечтае да стане управител в супермаркета, където работи от години. За нея това е шанс за нов живот и спасително въже – да избяга от кошмарите вкъщи и да започне начисто. Тази надежда я крепи, докато... не назначават парашутист навръх Бъдни вечер.

За капак, същата вечер в супермаркета, където работят, откриват чантата на жена, изчезнала преди 20 години. Христина няма избор, освен да преглътне антипатиите си към новия колега и да помогне да бъде намерен собственикът или поне какво се е случило с него. Само че нищо не е каквото изглежда.

Ще успеят ли Христина и омразният ѝ колега, Марин, да преглътнат различията си, за да разберат какво се е случило в новогодишната нощ преди двайсет години? Дали става дума просто за изчезване, или е убийство? Ще получи ли Христина шанса за ново начало, за който толкова копнее?

Празниците покрай Коледа и Нова година ги свързваме с все позитивни емоции - уют, семейство, спокойствие, радост и щастие. Само че за някои те са най-мрачното време от годината. Тези хора се зариват с дейности, за да забравят лошите спомени.

Супермаркетът, в който работи Хриси, се е превърнал в неин дом, а колегите ѝ - в нейно семейство. Започва работа в него, когато е на осемнадесет години и е трябвало да бъде само временна спирка, докато събере достатъчно пари, за да влезе в университета. С баща алкохолик обаче това си остава само мечта. В продължение на седем години Хриси се отдава на супермаркета и намира успокоение в реденето на рафтовете и любопитство за историите на хората, чиито продукти маркира на касите. Попада в рутина, която колкото и да е трудна и тежка, е и толкова позната, че не открива сили да я промени. В един момент обаче Хриси осъзнава, че не е заслужила подобно отношение от баща си и че е крайно време да постигне мечтата си.

Нишката, която прави Хриси и новия ѝ шеф детективи, е намерена чанта, която се оказва собственост на жена, изчезнала в навечерието на новогодишната нощ преди двадесет години. Полицията не се трогва от новите доказателства и не се разбързва да работи между празниците и затова двамата се заемат сами да разрешат мистерията. Тя ги отвежда до морето, където научават историята на жена, взела решението да се откъсне от насилника си и да получи щастието, което заслужава.

Марин е посрещнат в супермаркета с нежелание. Не защото е лош или неприятен, а защото е отнел заслуженото повишение на Хриси. Той ясно дава да се разбере, че не е знаел за ситуацията и се опитва да се реваншира, като поема случая с чантата. Общата работа позволя на Хриси и покрай нея и на читателя да опознае леко мрачния образ на Марин. Оказва се, че и за него коледните празници са тягостни заради загуба на близък човек. Допадна ми, че в сюжета взимат роли и някои от колегите на Хриси и Марин, а не само за фон. Смях се с глас на задявките между леля Вили и чичо Стефчо. Тези колоритни образи разнообразяваха обстановката и я правеха по-забавна. Личеше им колко ги е грижа за Хриси и как ѝ помага с каквото могат.

Признавам, че не очаквах да харесам романа толкова много. Само че Бистра Стоименова ме изненада с тежките теми, които е засегнала. Присъства домашното насилие, самотата и омаловажаването. Те обаче застават на заден план след женската сила на Хриси и Богдана и смелостта им да се откъснат от средата, която им вреди. Въпреки че е под триста страници, книгата е наситена с такива емоции, от които си поплаках. Имам една единствена забележка и тя е, че така и не се докоснах истински до главните герои.