„Дракула“ от Брам Стокър

Малко промених реда на книгите, на които подготвям ревю. Причината за това е, че приближава декември, а за него съм намислила да пиша за по... ненатоварващи творби. А и безспорно „Дракула“ е по-подходяща за есента, отколкото за зимата, когато наблягаме на коледни романи, разказващи за семейството и уютните моменти пред запалената камина, а на заден план са пуснати коледни песни. 

Обстановката на началната сцена, в която Джонатан пътува за замъка на графа, а извън каретата вятърът и вълците вият, отговаряше перфектно на студената октомврийска нощ, през която започнах романа. Финалът също бе задоволителен и се радвам, че историята свърши там, откъдето всичко започна. Проблемът се оказа средата на книгата. Героите са пълнокръвни и разнообразни по характер и начин на мислене, но така и не успях да почувствам връзка с тях. Също така честата промяна на писмата, чрез които се разказва историята, ме объркваше, въпреки че отгоре бе написано от кого са. 

В началото граф Дракула е представен като домакина, при когото Джонатан ще отседне за няколко дни. Още с появата си прави впечатление на странен човек. Живее сам в замък, скътан сред планините и горите на Трансилвания, не яде заедно с госта си, будува по нощите. Ако не знаехме историята, бихме предположили, че е ексцентричен или затворен човек. Самият Джонатан в началото не обръща голямо внимание на графа освен на факта, че владее много добре английски, че се интересува от родната му страна и че е начетен. До момента, в който не тръгва да обикаля замъка и не разбира, че е затворник. Всеки ден парченцата от пъзела, отнасящи се за личността на граф Дракула, бавно се нареждат. Цялата картина обаче се изяснява няколко месеца по-късно. В края на творбата той вече не е любезният домакин, а кръвожаден вампир, готов да сее разруха в Англия. Така че аз го възприемам не само като главен герой, но и като злодей. Злодей, който е имал векове за размисли, учене и усъвършенстване на уменията си. Подобен враг не трябва да се подценя, а смятам, че Джонатан и другарите му именно това направиха, въпреки че накрая успяха да победят Дракула.

Мина е типичната викторианска жена. Мила, състрадателна, търпелива и подкрепяща. Докато Джонатан е в Трансилвания, тя с нетърпение очаква писмата му, за да разбере как се чувства и какво прави. А научавайки какво му се е случило, не се замисля и отпътува, за да е до него и да сбъдне желанието му - да се оженят. Връщайки се обратно в Англия, тя продължава да е до съпруга си и да уважа неговите решения. Няма как да не се види, че Мина е и силна личност. Разбира истината за граф Дракула и това не я спира да помага с каквото може на Джонатан и приятелите му. Дори е готова да се изправи сама пред вампира, за да сложи край на злодеянията му. Джонатан също притежава силен и борбен характер. Не позволява преживяното в замъка да го сломи. Заедно с доктор Стюърд, Ван Хелсинг, лорд Годалминг и Куинси Морис решава да хванат вампира и да го убият. Ето тук нещата малко ми куцаха, тъй като срещите им с вампирите бяха твърде безпрепятствени. Все пак имат работа със свръхестествени същества, които са известни със силата и бързината си.

За другите трима главни герои (Ван Хелсинг, д-р Стюърд, лорд Годалминг и Куинси Морис) няма да навлизам в подробности, защото не ми направиха кой знае какво впечатление, освен че послединте трима са влюбени в Луси (приятелка на Мина). Ван Хелсинг пък така и не разбрах защо е толкова популярен. Да, той единствен знаеше как да се справят с граф Дракула, но иначе не виждам нищо друго специално в него. Последният по-важен герой е Рънфилд - пациент на доктор Стюърд. Ролята му в романа бе на луд мъж, хранещ се с мухи и паяци. В началото се чудех защо има толкова сцени с негово присъствие, но накрая се обяснява. 

Романът е добър. За времето си е бил истинска сензация и с годините се е превърнал в класика. При мен проблемът е, че съм гледала много филми за вампири, но пък съм чела малко книги (не съм голяма фенка на вампирите), и тази оригиналност на Брам Стокър през 21. век не е нищо повече, отколкото поредната творба за свръхестествено мрачно създание. И все пак няма как да не се възхитя на идеите и стила на автора.