„Превъплъщения“ от Алекс Ландражен

Много обичам спонтанните покупки, защото прекарваш дълго време в търсене на четиво, което да те грабне. А когато го намериш и се прибереш, разтваряш страниците на непозната книга, готов да се потопиш във все още непозната история. Признавам, че се чудех дали да си взема точно „Превъплъщения“, защото доста непрочетени книги ме очакваха, но поглеждайки корицата, осъзнах, че искам да разбера за какво иде реч. Преди да започна ревюто споделям, че има ДВА начина, по които да се прочете романът - обичайния - от първата до последната страница, при който се чете първо разказа на Шарл Бодлер, после - историята на германския бежанец и накрая - автобиографията на жена, и друг, известен като „номерацията на Баронесата“ - започва се от страница 162, а оттам се следва следващото число, оставено в края на главата. Споменавам това, защото аз я прочетох по втория начин и така не се запознах с трите отделни истории, а с една обща, която разказва за живота на две души, принудени да се търсят сто и петдесет години.

Осъзнах, че е доста трудно да реша откъде да започна, защото не искам несъзнателно да спойлна действието. Така че няма да се спирам да отделните герои, тъй като те наистина са много на брой, и по-скоро ще преразкажа историята до толкова, че да се заинтригувате от творбата. Париж. По време на Втората световна война. Германски бежанец среща непозната дама на гробището и тя му разказва невероятна история - те двамата притежават способността да се превъплъщават в чужди тела. Проблемът е, че докато единият помни предишните си животи, то другият - не ги и единствено кошмарите му напомнят за тях. Германецът е запленен от Мадлен, и се влюбва в нея. В началото вярва, че по-скоро се е влюбил именно в разказите ѝ, а не в самата нея, но в последствие осъзнава, че нещата са доста по-сложни, отколкото е предполагал и тази негова любов се е зародила преди повече от век. И тук идва въпросът: това всичко една измама ли е от страна на Мадлен, за да получи желаното, или е истина. На вас оставям да разберете.  

Паралелно на тази история се разказват останалите две - за великия писател Шарл Бодлер, който в младините си живее в лукс и се отдава на страстна връзка с Жана Дюван, но когато парите му започват да се стопяват, той решава да замине в Белгия, но за съжаление, късметът не е на негова страна. Алекс Ландражен задълбочава образа му и представя една почти невероятна част от живота му, в която се запознава с измислената героиня Едмон дьо Бреси, която, подобно на Мадлен, разказва на Бодлер за превъплъщенията.

Кои по-точно обаче са Жана, Едмон и Мадлен? Авторът се е погрижил историите им също да бъдат разказани, но преди техните се спира на момичето Алула и мъжете Жубер, Фьой и Балтазар. Както казах, героите са прекалено много, за да се спирам отделно на всеки. Това, което ще споделя, обаче е, че всеки един от тях е помогнал за изграждането на една от душите. Не мога да кажа кого харесах най-много. Може би Алула, защото за секунди решава да изостави всичко познато, да се качи на кораб и да намери любимия си. Тоест заради любовта е решена да отиде до края на света и не се отказва от мисията си в продължение на сто и петдесет години. Но дали това си е заслужавало? Любимият ѝ ще оцени ли саможертвата, която е направила?

Четейки горните абзаци, осъзнавам, че съм споделила повече за „Превъплъщения“, отколкото възнамерявах. Навлязох в подробности, защото иначе ревюто щеше да се състои от пет реда, но се надявам, че прочетенето ви е заинтригувало. До последно не знаех как точно ще завърши историята и дори не съм правила предположения. Може би затова финалът бе удовлетворяващ за мен и не бих го променила. Все пак всяка история си има край.